Поклон пред българските военни авиатори в деня на подвига на пор. Димитър Списаревски

74 години от подвига на пор. Димитър Списаревски, който със саможертва възпира американските бомбардировачи „освободители“ над София се навършват на 20 декември. Признателността към българската бойна авиация ще отбележат от 12:00 пред  Паметника на военните летци в двора на казанлъшкото поделение ученици, ветерани и казанлъчани, по инициатива на Йордан Маринов от ОК „Ген. Иван Вълков“ и със съдействието на Библиотека „Искра“. По този повод днес в библиотеката организаторите дадоха пресконференция.

„Обикновено сме свикнали да свързваме Казанлък с културата, но тук в началото на XX в., благодарение на родолюбци се случват не по-малко значими събития. Едно от тях е установяването на военната фабрика през 1924 г., като заслугата изцяло е на Ген. Иван Вълков - припомни Анна Кожухарова, директор на общинската библиотека, като допълни заслугите на генерала и за установяването в Казанлък на фабриката по самолетостроене, училището за военни летци. „Затова ние днес  с изключителен респект към подвига и историческите времена се присъединяваме към инициативата на Общобългарски комитет "Ген. Иван Вълков" да се поклоним пред паметника на летците, на 20 декември, по случай 74 г. от подвига на летеца Димитър Списаревския, като считаме, че това е едно изцяло родолюбиво и краеведско начинание“ – посочи Кожухарова.

За историята на самия паметник, факти припомни на свой ред и Йордан Маринов. През 1942 г. по случай 15 г. от построяване на летището и фабриката в Казанлък и по инициатива на кап. Петко Попганчев, се решава в Казанлък да се построи чешма-паметник на загиналите пилоти при изпълнение на служебния си дълг - общо 15 пилоти.  В 1942 г. „Паметникът с орела“ е тържествено открит и осветен - единствения в България паметник на българските летци.

След 9 септември 1944 г., в Казанлък се настанява танковата бригада, а неин полит. командир става Петко Влаев - бивш политически затворник. През 1948 г. Петко Влаев нарежда да се махнат от паметника на летците знаците на българската царска авиация и да бъдат изписани имената на Жельо Манолов и Георги Тихолов - с надпис, че са загинали в „свирепо сражение с фашистите“.  "Истината е съвсем друга" - уточни Йордан Маринов.

През 90-те години, с негово участие Паметникът на летците е възстановен, като имената на двамата пилоти с леви убеждения са също оставени, а е добавена и една плоча с имената на пилоти, съдени от Народния съд, в периода 1939-1944 г., начело с ген. Васил Бойдев - началник на българската бойна авиация от 1936-а до 1941 г., който е казанлъчанин.

Към паметника по-късно е добавена и плоча с имената на пилотите, прославили българските ВВС. Това са инж. полк. Петко Попданчев, инж. полк. Цветан Лазаров и поручик Димитър Списаревски.

За участие в честването по случай подвига на българската бойна авиация в Казанлък на 20 декември е поканен отново да се включи нашия съгражданин Ген. Цанко Стойков – който е днешният началник на българските ВВС. 

20 декември 2017 г. 
12:00 Паметник на българските летци във военното поделение
74 години от подвига на Димитър Списаревски и поклон пред българската бойна авиация

Димитър Светозаров Списарѐвски е български летец-изтребител, офицер, поручик и посмъртно капитан. Загива при боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

На 20 декември 1943 г. на височина от около 8000 метра групировка от 150 американски бомбардировачи B-24 Liberator (Б-24 „Освободител“) се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София, както операциите се наричали в английските военни планове. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Летците ни добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра поручик Списаревски се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач, който разцепен и са разпада във въздуха.
Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.
При това нападение на американската авиация върху София  българите свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя. Останалите американски бомбардировачи успяват да  достигнат София. Само в тази бомбардировка са разрушени 113 сгради в българската столица, убити са 64  българи, а други 93 са ранени.

Kazanlak.com