11:35 | 29 септември 05 4368

ГОЛЯМАТА КОСМАТКА - БЪДЕЩ АНТИЧЕН ТЕАТЪР? ЗАЩО НЕ!?

Ако перифразираме автора на повестта с казанлъшки сюжет "Маминото детенце" Любен Каравелов, не без основание можем да кажем, че който не беше миналия петък и събота вечерта край Голямата Косматка и не присъства на спектаклите, посветени на "Почитане на свещения покровител" - артистичният акцент от програмата "Празници в Долината на тракийските царе", той нищо не знае. Е, наистина, силничко казано. Факт е обаче, че това представление, сглобено за по-малко от три седмици (по искреното признание на главния координатор Васил Самарски, вече председател и на Казанлъшкия Общински съвет) грабна сърцата на публиката. Над 3 000 човека (поне на толкова ги изчислихме в тъмното, а може да са били и двойно повече) станаха свидетели на една невероятна феерия от светлини, багри, ритми, пластика; на сменящи се без забавяне едно след друго сценични действия; на едно подчертано тържество на хармонията между дух и материя с препратки към времето на безсмъртния Омир; на една артистична композиция, която, макар и скромно, направи сполучлив опит да ни пренесе векове назад във времето на древногръцкия театър и драма. И всичко това под открито небе (звезди нямаше, но дай Боже, на следващото издание да има), всред Шипченското поле, където вятърът е чест гостенин (така беше и сега), пред входа към храма на великия Севт III и впечатляващия декор - мащабните и внушаващи страхопочитание очертания на могилата Голяма Косматка! Могилата, която ревниво е пазела в недрата си спомена за знатния войн и велик тракийски владетел, чиято столица Севтополис отстои само на няколко километра по права линия южно от неговата гробница. Пак там, на върха на могилата във финалната част на спектакъла се появи богинята - Майка Гея (в бяла премяна), фиксирана от лъчите на мощен прожектор. Едночасовият спектакъл е разчетен така, че просто не дава на публиката да си поеме дъх: танци, пантомима, оригинален музикален съпровод... тракийски воини с копия и щитове, конници, нимфи, богове; гроздоберачки, виноносци, винопийци, жертвоприношения... За повече автентичност след финала на спектакъла, изпратен с продължителни овации, млади девойки, облечени в тракийски носии поднесоха на гости и публика от любимото на траките червено вино в глинени съдове, отлично сварено овнешко месо на късчета и истинско бяло и червено грозде в ръчно изработени панери. Няма лъжа, няма измама. Всичко това беше в петък вечер. И сигурно защото на сцената се разиграваха мотиви от пантеистичните времена, над актьори и публика се смили и всевластният Зевс, та пропъди дъждовните облаци и не ги допусна да преминат билото на балкана. В древногръцката митология човеколюбецът е Прометей, но и Зевс се оказа такъв към хората в съботната вечер и отново не позволи на дъжда да помрачи настроението на хилядите, дошли отново да се насладят, на спектакъла. Повторен отново едно към едно той отново получи, спонтанни аплодисменти и доказа, че е направен умно, с вкус и има бъдеще...
Така, споделяйки преживяното покрай Голямата Косматка миналите петък и събота, стигаме до въображението. Гледайки онова, което се случва на сцената пред входа на храма на Севт III, на мнозина, които са ходили до южната ни съседка Гърция, гледали са филми или фотографии, чели са или са учили нещичко за Древна Елада и древногръцката драма и театър, чели са, гледали са или са чували нещичко за великите трагици Есхил, Софокъл, Еврипид, повтаряме - на мнозина сигурно им се е разпалило въображението, което ги е накарало да "видят" един каменен, или бетонен амфитеатър, не в размерите, които знаем от Гърция и Кипър, а да речем пет-шест реда в кръга, естествено очертан от многобройната правостояща публика край Голямата Косматка? Какво ще кажете, а!? Ще каже някой - това са фантазии. Може би. Но нека се върнем само една година назад. Забравихте ли какво беше могилата Голяма Косматка и всичко около нея? Да ви припомним - необозрима пустош: тук-там дръгливи кози и крави, могилата потънала в къпинак и тръни, където шетат безпрепятствено единствено змии и гущери. Тук му е мястото да изкажем още веднъж публично благодарността на населението от Казанлъшка Община към учения и откривателя, археолога д-р Георги Китов и неговите сътрудници, които с разкриването на храма, бронзовата глава и съкровището на Севт III направиха могилата популярна в целия свят. Тук му е мястото да кажем думи на признателност и към кмета на Общината Стефан Дамянов, който прояви невероятна прозорливост, преодоля препятствия, граничещи с невъзможното, активира цялата своя и на подчинените си енергия, за да подпомогне финансово разкопките на Голямата Косматка в най-критичния момент, да се пребори (успешно) за осигуряване финансирането на проекта "Долината на тракийските владетели". Да възложи и лично да контролира изграждането на асфалтовия път до могилата, паркинга, електропровода, водопровода, новия подход към храма на Севт III, канализация, отводняване, най-сетне и образцовото подстригване на могилата не-що, което дори шипкалии, не са си представяли и в най-смелите си мечти. Браво! Благодарност заслужават и стотиците изпълнители, особено онези, които работиха почти денонощно през последния месец преди откриването Празниците на тракийската култура. Адмирации и за бившия председател на Постоянната комисия по култура и председател на НЧ "Искра" Васил Самарски, който мобилизира целия артистичен персонал на театър "Любомир Кабакчиев" и читалището, използва рационално личните си и служебни контакти с влиятелни и доказани специалисти в сферата на изкуството и културата, за да ги направи съпричастни към изглеждащата неизпълнима идея територията на Казанлъшката община да се превърне в национален и международен културен и туристически център! Началото е впечатляващо. Работата продължава.
Емил ПЕНЧЕВ