АРСЕНАЛ осъди държавното НИТИ за половин милион лева, Държавата си траела с години

Търговското дело No 134 е заведено през 2015 г. от  частния военен завод „Арсенал“ АД срещу държавния му оръжеен съсед „НИТИ“ ЕАД.  То е за неизплатени наеми от страна на НИТИ към Арсенал, който е собственик на земите, върху които работи и произвежда държавното оръжейно предприятие.

Решение по проточеното година и половина дело е взето на 5 юни тази година от Старозагорския окръжен съд. То бе публикувано вчера.

Присъдените на НИТИ задължения към Арсенал за наеми и съдебни разноски са за близо 400 хил. лв., а  за съдебна такса  – НИТИ ще дължи на Държавата още близо 100 000 лв. Тече 14 дневния срок за обжалване пред Апелативния съд, където Държавата в лицето на държавната НИТИ може да похарчи още някой държавен лев за държавни възражения пред държавния съд. Както и по-нататък пред върховните държавни съдилища, разбира се.

Наследници на бивш единен държавен оръжеен комплекс в Казанлък, след 90-те години двете фирми  - днешен Арсенал и НИТИ, претърпяват преструктуриране както по отношение на собствеността си, така и на имотите и сградния си фонд.

Приватизиран на няколко етапа – първо с т.нар. „Масова приватизация“, чрез работническо-мениджърско дружество (РМД), а през 2011 с окончателна продажба на държавния дял от 30% на търговската „Арсенал-2000“, днес „Арсенал“ АД е изцяло частна компания, която преследва своите частни търговски и икономически интереси.

От друга страна „НИТИ“ ЕАД премина през дългогодишни опити за продажба, за основен кандидат-купувач в които се спрягаше, (а имаше и реално заявено участие в  някои етапи от търговете), именно съседният частен военен гигант „Арсенал“. Но след серия опити да се намали цената за НИТИ, достигнала в последния търг до 3,5 млн. лв. - накрая, през януари миналата година, Държавата си го прибра обратно и го вкара в забранителния списък за приватизация. След месец-два НИТИ, ВМЗ, КИНТЕКС и други непродадени до този момент военни и от други сектори държавни фирми и имоти бяха вкарани в общия пакет на Държавната консолидационна компания (ДКК), която както екс министърът Лукарски, така и настоящият икономически министър Емил Караниколов (до скоро шеф на Агенцията по приватизация), твърдо пазят от каквито и да било бъдещи приватизации.

Оказва се, обаче, че Държавата брани като очите си в Казанлък една оръжейна фирма, чиито сгради се намират не на държавна земя. Още повече – те са неприкосновена частна собственост на частния оръжеен съсед „Арсенал“ АД.

Това не е новина. Фактически и законово ясна, собствеността върху земята на НИТИ става още през  2010 г., когато с Решение № 153 от 07.04.2010 г. Върховният касационен съд (ВКС), е признато за установено, че „Арсенал" АД е собственик на недвижими имоти  -  ок. 200 декара терени, върху които са сградите, производствата и лабораторията на НИТИ. Най-големият имот от 90 000 кв. м. е този, в който се намира основната сграда на НИТИ в Казанлък. Този имот е залепен до оградата на Арсенал, а други близо 100 декара в три терена, са изцяло вътре на територията на Арсенал в Казанлък. Отделно още няколко терена с обща площ близо 14 дка в Шейново и Средногорово граничат или са отново вътре, оградени от вси страни от земи на Арсенал.  

За всичките тези 204 000 кв. м. ВКС се произнася още през 2010 г., че са собственост на „Арсенал“. Това е и огромната имотна тежест, заради която никой от оръжейните кандидати не пожела да купи НИТИ през годините, освен самия Арсенал.

Казусът със сградите върху призната за собственост на Арсенал земя става малко по-сложен. Много по-сложен. Дори според ВКС. Най-общо, сградите са били включени в капитала на НИТИ при разделянето на двете дружества още преди масовата приватизация, а земята – в капитала на Арсенал. Но пък Арсенал не е давал право на строеж на сгради върху земята си, а пък и как да даде за нещо построено преди да го има Арсенал. Обаче и сградите на НИТИ не са незаконни и са си негови...

Ето защо в заведеното в Окръжния съд през 2015 г. търговско дело, ищецът Арсенал моли старозагорските магистрати да признаят за установено, че НИТИ не е носител на ограничено вещно право на строеж, върху описаните недвижими имоти, собственост на „Арсенал" АД. И като един вид признание от страна и на самата държавна фабрика, се представят Договори за наем, сключени между Арсенал и НИТИ, два месеца след решението на ВКС, определящо арсеналската собственост върху земята.

На 12.07.2010 г. в град Казанлък, между „Арсенал" АД и „НИТИ" ЕАД е сключен договор за наем на терена „Основна площадка" с площ от 90 000 кв. м., с наем от 3200 лв. месечно, без ДДС. А седмица по-късно, на 19.07.2010 г., между Арсенал и НИТИ е сключен договор за наем и на още два терена в Казанлък: “Полу-промишлена лаборатория Завод - 3" с площ от 6000 кв. м., при съседи от четири страни: 000003 - машинна промишлена на „Арсенал" АД и терен „Складови лаборатории“ с площ от 2500 кв.м., пак навътре от Портала на завода (и двуметровата му ограда) - с наем 2500 лв. месечно, без ДДС. На същата дата, 19 юли, НИТИ се договаря с Арсенал да плаща по още 2500 лв. месечно за общо 8 свои склада, намиращи се в земи на Арсенал в Казанлък и Средногорово. Общо 3 договора за 8 200 лв. без ДДС - месечно.

Дотук – добре. Само, че НИТИ не плаща. Нито през юли 2010-та, нито след това чак до 31.12.2015 г., за който период „Арсенал“ предявява иска си в Окръжния съд по въпросното дело, чието решение излиза миналия вторник, 5.06.2017 г. Така за близо петте години, Старозагорският Окръжен съд осъжда НИТИ да издължи натрупани задължения по наемите си към Арсенал за горе-долу 350 000 лв. (Отделно разноските по делот и държавната съдебна такса от 95 919 лв.)

Освен това, от публичния документ – Решението на Съда става ясно, че договорите за нем са били сключени през 2010 г. едва ли не „аматьорски“ – както никой дребен бизнесмен, дори, не би постъпил. Без срок. По тази причина Съдът приема на основание Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че договорите са сключени за срок от 10 години. От което пък следва, че след онзиденшния си успех, „Арсенал“ АД, (а и всеки дори дребен бизнесмен на негово място), е съвсем в реда на нещата да поиска още неиздължени наеми – поне от края на 2015 г. до онзи ден,  когато свършва първото дело - около година и половина. И е редно да си търси и редовно договорените наеми от тук нататък, до изтичането на признатия от съда 10-годишен срок на договорите – т.е. юли 2020 г. Изглежда логично.

Трябва да се признае, че в хода на делото от 2015 г., приключило миналата седмица със задължениея за близо 500 хил. лв. за НИТИ по иск на Арсенал, ответникът НИТИ възразява въобще срещу тези договори, заявявайки „на основание чл. 228 от ЗЗД, че счита трите договора за наем за нищожни, поради невъзможен предмет и липса на основание“. Нещо повече, заявява пред Съда, че „лицето, което е сключило тези договори в качеството му на изпълнителен директор на “Н.” ЕАД – инж. Т.З. освободил тази длъжност месец след това – на 06.08.2010г. Навеждат се твърдения, че бившият изпълнителен директор на “Н.” ЕАД Т.З. е сключил процесните договори за наем във вреда на представляваното от него дружество.“ – разяснява съдия-докладчикът по делото Анна Трифонова.

Междувременно, ищецът Арсенал, обаче внесъл по въпроса допълнителна искова молба, в която посочва изрично на магистратите, че в производството по чл. 228 и сл. ЗЗД  (по настоящото дело) "не могат да бъдат обсъждани вещните права на наемодателя, тъй като Съдът не е сезиран за разрешаването на вещно правен спор, а с иск по договор за наем, който предполага доказаност на наличие на валидно сключен наемен договор и предвид това, (Арсенал) твърди, че сключените между страните договори за наем не са без основание."

Между другото – чрез документа по решението на съда, четем и разбираме още, че въпросните договори сключени в 2010 г. , хем без срок, хем комай и без много загриженост на добър стопанин на държавната собственост от директор, който напуснал НИТИ седмица-две след сключването им…  освен че задължават държавното дружество да плаща на приватизирания Арсенал към 100 000 лв. годишно е договорена  и неустойка от 20% (двадесет процента) годишно!  (Отделен детайл е, че към 2010 г. Държавата участва в Арсенал с 30% и същевременно в НИТИ със 100% и е била способна да "научи" за договора между двете страни - и от двете му страни).

Дали през целия този период от 2010 г., поне до опита за спечелване на делото за неизплатените наеми, а и след това, Държавата в лицето на назначените от нея представители в „НИТИ“ ЕАД или принципала му Министерството на икономиката, са правили опити за разтрогване, разсрочване или предоговаряне на въпросните договори за наем? Най-малкото – навреме да са поискали погасяване на част от задълженията по давност? (В хода чак на това дело, няколкостотин хиляди лева за наеми и неустойки, претендирани от Арсенал, са признати за погасени по давност от Съда). Правили ли са опит да заведат дела за изясняване на действително сложния казус с вещните права на сградите и така да „унищожат“ въпросните три договори за наем? 

А дали Държавата в лицето на държавната НИТИ и назначаваните от нея през тези години нейни представители са си „стискали очите“ за неплатени наеми, за възможностите за погашения по давност или други начини за спестяването на държавната пара, и тя безгрижно се натрупала до близо половин милион лева - резонно поискана от „Арсенал“, тъкмо след изтичането на давността?

Или са си „стискали ръцете“, ред по ред през годините с частния оръжеен съсед, за когото още от 2010 г. знаят, че е собственик на земята и че услужливо веднага са се нагърбили да  (му) трупат хиляди левове държавна пара на месец, които после услужливо ред по ред представители на държавата не са плащали, не са предоговаряли и услужливо не са се сетили да пуснат иск в съда за обявяване на въпросните договори за „нищожни“, след като "във вреда" били сключени? Или не са знаели за тях?

И ако се окаже, че НИТИ няма откъде да вземе половин милион, с какво ще се издължи на Арсенал? (Нетната печалба на НИТИ за 2015 г. е 347 хил. лв., до голяма степен заради отписани 607 хил. лв. публични задължения с изтекъл давностен срок. А за 2016 г. - печалбата са вече "редовните" 27 хил. лв., при приходи от продажби 1,8 млн. лв. и бум на търсенето на оръжейна продукция на световния пазар.) Ще фалира ли и може ли Държавата да фалира? Или пак ще го извадим на тезгяха за доразпродажба, въпреки министерските "клетви" за неприкосновения забранителен списък?

Нека по-курназ разследващите органи да отговорят. Например държавните. Професионалните прокурори са много подходящи за тази работа. Ние отговори не задаваме. Нашата работа е да задаваме само въпроси. 

Красимира Стоянова
Kazanlak.com

Източник: Решение от 5.6.2017г. по  Т.д. № 134 по описа за 2015 година на Окръжен съд - Стара Загора, достъпно онлайн на адрес: http://www.osstz.com/reshenia/TD/2017/062017/0074d815/13430117.htm