Орфей и Евридика ще кичат входа на Розариума, а в Музея - висящи розови градини

В петък на "Обществено обсъждане" в зала "Искра" 4 бяха подложени одобрените от общинска журираща комисия идейни проекти за фоайето на Музея на розата и за пластики в парк „Розариум“. За събиране на идеи бяха обявени два национални конкурса. Идейните концепции се приемаха в рамките само на един месец – от датата на обявлението до заседанието на журито, което според експерти в бранша е крайно недостатъчно за творците. 

ИНТЕРИОР в МУЗЕЙ НА РОЗАТА

Интериорните предложения на трима млади архитекти са класирани за втори етап в обявения от Община Казанлък национален конкурс за пространствено оформление на фоайето и кафето в Музея на розата в Розариума.

В едномесечния срок общинската администрация е получила 6 идейни проекта: на ученичката от нашата Художествена гимназия Радиана Гърчева, с водещ преподавател Боян Попов; на Стоян Желязков – дипломант по архитектура в Щутгартския технически университет; на Петър Пешев – дипломиран скулптор от Казанлък; на арх. Дора Иванова; на арх. Кирил Божидаров Георгиев  и на Елица Димитрова Толева – магистър по пространствен дизайн от НБУ.

Три от шестте идеи са били избрани на 27 март от комисия, сформирана със заповед на Кмета на Община Казанлък  № 460/ 14.03.2017 г. в състав:

Председател: Арх. Георги Стоев – Главен архитект на Община Казанлък. Членове: Иван Найденов – Интериорен и графичен дизайнер; Христо Генев – Директор на Художествена Галерия „Искра“; Иван Гайдаров  – Интериорен дизайнер; Сия Атанасова –  старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ на Община Казанлък. На заседанието присъствали още: Сребра Касева - началник на кабинета на Кмета; Момчил Маринов – директор на Исторически музей ,,Искра‘‘; Наско Настев – скулптор и арх. Ивелин Недялков – автор на архитектурата на Музея на розата.

Трите класирани проекта бяха представени в петък, 7 април на така наречено „Обществено обсъждане“, проведено в залата на „Искра“ 4.

На 3-то място е класирана идеята на арх. Дора Иванова. Казанлъчанката стана популярна в родния си град с дипломната си работа за реконструкция на паметника на вр. Бузлуджа. Тя предлага „стопляне“ на интериорното обзавеждане на кафенето в Музея, което в сегашния си вид е студено – мрамор, стъкло и метал. Както и висящи рози на входа и много саксии с естествени рози наоколо масите на кафенето.

На 2-ро място комисията класира идейната концепция за фоайето и кафето на други двама млади казанлъчани - арх. Кирил Божидаров Георгиев и Детелина Бакалова, с която са съученици от НГПИД в Казанлък, специалност „Пространствен дизайн“. През 2014 г. Кирил Георгиев  защитава магистратура по архитектура, той е син на известния казанлъшки архитект Божидар Георгиев. Идейната концепция на двамата млади казанлъчани включва роза от дърво на тавана, футуристична и едновременно реалистична атмосфера във фоайето и кафето на Музея на розата.

На първото място Комисията, сформирана по заповед на Кмета Галина Стоянова, е класирала креативната идея на младия пловдивски автор Стоян Желязков, който е дипломант по архитектура в Щутгартския технически университет, Германия. Идеята на бъдещия архитект също включва висящи от тавана рози, но младият автор предлага впечатляващо душата на всеки общински администратор словесно описание към тях – броят на розовите цветове отговаря на броя на общините, в които се отглеждат маслодайни рози в България, а розовите листенца наоколо са градчета и селца от Розовата долина. Плет с пълзящи рози около стените на кафето, но не естествени, а изкуствени от хартия, плат или подобен материал – е интериорното предложение на Стоян Желязков, който за разлика от колегите си Дора Иванова и Кирил Георгиев – не предлага допълнителен разход за „стопляне“ на сегашните студени метални маси и столове, тъй като по думите му, е известно че подобни разходи за една община са от значение.

До 1 май, тримата класирани трябва да представят окончателен вариант на идейните си проекти на общинското жури.

ЕКСТЕРИОР в парк РОЗАРИУМ

Вторият Национален конкурс, проведен също за месец, търсеше идейни и креативни предложения за екстериорни пластики, които да бъдат поставени на 6-те бетонни постамента – по три от двете страни на централната алея в Розариума. Разбира се, за един месец срок, идейни и креативни предложения конкретно за нашия Розариум трудно могат да се разработят, затова 3-ма от 4-мата избрани автори са участвали със свои предишни пластики.

Според журито, „композицията от пластики в „Розариум“ може да бъде изпълнена от шест различни автора, колкото са и постаментите в парка“, като твърдо възразяват 6-те пластики да бъдат изпълнени от един автор, въпреки стиловата и композиционна свързаност, която подобно решение би предложило. "За да не бъдело това авторска изложба на един скулптор"... Така "концептуалната" идея на журито за демокрация в изкуството, събира на едно място 4 творби на 4-ма различни автори -  две от творбите футуристични, а другите две - митологични...

Идейна свързаност в предложения от него цикъл за конкурса, между пластиките си „Орфей“, „Кукер“, „Роза“, „Лютиер“ поиска да презентира на публиката известния казанлъшки скулптор Ваньо Колев, който сам изрази учудването си, че комисията е избрала от всичките му предложения точно „Орфей“. 

Някаква абстрактна връзка за този избор, журито изнамерило с втората от избраните от комисията творби - пластиката „Розоберачка“ на казанлъшкия скулптор Петър Пешев. (Който, впрочем е кандидатствал с нея за интериор на Музея, но журито го е преместило в другия конкурс - за външните скулптури). Разполагането на двете пластики Розберачка на Пешев и Орфей на Колев от двете страни на входа на Розариума, щяло да напомня за Орфей и Евридика - се съгласили с комисията и двамата скулптори.

Орфей от 2005 г. е изобразен в гигантски монументален паметник на входа на град Кърджали, в който район е предполагаемата гробница на Орфей. Този факт, споменат от публиката по време на обсъждането, изглежда е убягнал на общинската комисия. Адхок журито реши, в такъв случай казанлъшката статуя на Орфей в Розариума да се прекръсти на „Музика“.

Разбира се, заглавието няма да пресече пробуждането на "профанни" въпроси в главите на посетителите на Розариума. Например - откъде в долината на казанлъшките траки и рози, на Севт и Терес се появи тракиецът от Родопите Орфей, към когото е "закърпена" окичена с рози, следователно натурална казанлъшка Евридика? В такъв случай, според митологичната метафора - то алеята на Розариума следва ли, че води директно в Подземното царство и това накрая й, дали вместо Музей, не е всъщност Мавзолей на розата? За орфически ритуали, метафоризирани в абстрактната атмосфера на една съвременна гробница, насечена в "небесата" от висящи рози - дума да не става някое колективно неосъзнато да си помисли... А колко му е, въпросът да бъде и най-простолюден - какво общо има Казанлък с Кърджали? Но разбира се, възможно е хората да са масово визуално (не)грамотни и в никакъв случай да не си зададат съзнателно или несъзнателно подобни "невежи" въпроси, а съвсем еднозначно да проникнат в конотацията на метафората и да денотират без усилие казанлъшката и розариумна връзка в концептуалната идея, естетически смисъл и стратегическа цел на избора на журито. 

За да не буди неподходящи похотливи мисли в главите на минувачите пък, бъдещата бронзова скулптура „Розберачка“ (Евридика) на Петър Пешев трябва да не бъде с вдигнат крак – препоръчват на автора от общинската експертна комисия. Което свое „прегрешение“ Пешев се съгласи да промени в творбата си.

Другите две избрани пластики за Розариума са футуристични рози:

Авторският колектив Слав Недев (член на СБХ от София) и казанлъчанката арх. Ясена Попова, която работи заедно с него в столицата, предлагат футуристична роза, изработена от 33 стъклени плочи, в ансамбъл наподобяващ розова пъпка и осветен в подходящи цветове. Това е и единственото от 4-те предложения за пластики в Розариунма, което видимо е разработено специално за конкурса и за казанлъшкия парк.

Комисията препоръчала на авторите да преработят идеята си и розата да бъде направена от по-устойчив на атмосферните условия и евентуален вандализъм материал – например от метал.

Втората избрана от журито роза е керамичната пластика „Прегръдка“ от цикъла „Сферична деконструкция“ на младия скулптор Кирил Георгиев. Родом от Казанлък, той е завършил първо казанлъшката Художествена гимназия и после скулптура във ВТУ. Журито се спряло на неговата пластика „Прегръдка“ , защото наподобявала розов цвят.

На постаменти 3 и 4  в Розариума, комисията решила да не се поставят пластики, а те да бъдат запълнени на по-късен етап след като бъдат поставени одобрените четири скулптури.

Наградите за избраните творби в двата конкурса са парични, а авторите ще имат възможността да реализират творбите си със средства, осигурени от Община Казанлък.

Красимира Стоянова
Kazanlak.com