Двеста годни от рождението на първия Български екзарх Антим І

Отново сме изправени пред сияйния образ на великия роден Първойерарх, Видински митрополит, председател на Учредителното Народно събрание и на Първото Велико народно събрание, депутат, общественик, мъченик за вяра и род, за свободно Отечество. Останал в историята като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа.

Казанлък е сред най-активните центрове на църковното движение през всичките му етапи. Цариградската казанлъшка колония (Йеромонах Онуфрий Казанлъчанец, Хр. Тъпчилещов, д-р Стамболски, Иван Енчев, Тодор Манев, Христо Бояджиев, Иван и Христо Дочеви /Ваклидови/, Христо Пашалов, Иван Бозвелиев - търговци, занаятчии и учащи се в столицата младежи, масово се включват в църковното движение. Значителна е  дейността на Иван Найденов /просветен и църковен деец, редактор и издател, съставител на учебници и преводач/. Като екзархийски служител, през лятото на 1877 г., Найденов е заточен заедно с екзарх Антим І в Мала Азия. Фонд „Възраждане” на Исторически музей, съхранява ръкописи на Иван Найденов. Един от тях, в 36 страници, описва: „Заточението ми с първия български екзарх Блаженопочившия Антим І”.

Възстановяването на църковната самостоятелност с учредяване на Българската Екзархия през 1870 г. е първият голям успех за българите в борбата им за национално самоопределение. Екзархията е първата официално призната национална институция от времето след падането на България под османска власт. През февруари 1872 г. Църковно-народния събор избира за екзарх Антим І.

Видинската епархия обявява цялата 2016 година за година на екзарх Антим І.

Поклон и вечна признателност пред светлата му памет!

Марияна Ибришимова-Петрова,
главен уредник ИМ „Искра”