17:27 | 08 юли 05
1330
Пиша от дете
- От кога пишете?
- Пиша от дете. Когато бях в трети клас взех първата си литературна награда за стихотворение за трети Март, на връх "Столетов". Помня беше един голям сняг, който не можеше да се види по улиците на Казанлък. И аз едно дребосъче, декламирам стихотворението си до две големи какички. Винаги ще помня този момент, в който ме наградиха, мен - дребосъчето…
Учих в училище "Тодор Юлиев" в класа на Ганка Филипова, а после във ВПГ "Св. Св. Кирил и Методий" в класа на Койчо Цанев.
Участвах в различни конкурси по пеене, рисуване и литература. Получавах и награди книги. Много ми хареса "Железния светилник" от Димитър Талев. И от тогава той ми стана любим автор. Прочетох тетралогията, исках да стана писателка като него.
На 19 години напуснах моя роден град и заживях в града на Рачо Ковача. Пишех любовна поезия, разкази и новели, но не публикувах. Пишех за удоволствие.
Когато беше малка дъщеря ми, много обичаше да й разказвам детски приказки. Вечер я приспивах с тях. Когато свършиха тези, които знаех, започнах да съчинявам - някой записах, други не.
С хумор започнах да се занимавам при демокрацията. Пишех фейлетони и хумористични разкази в почти всички Габровски издания като "Пат", "100 Вести", "Габровец", "Балканско знаме", "Балкански глас", "Габровски новини", "Неделник" и "Тъга и Смях".
Първата ми хумористична книга излезе през 1991 г. за "Бай Ганьо", а през 1995 г. издадох сборник с хумористични разкази и фейлетони "Ще окапем ли всички". Тогава бях приета в Дружеството на писателите в Габрово. Издадох 16 книги, от които 4 хумористични, 4 с религиозно съдържание, 1 детска, 1 фантастика, 2 книги със сюжет от турското робство, две книжки с поезия и други две с разкази и новели. От няколко години сътруднича на в-к "Пенсионери" и в-к "Тъга и Смях" в Габрово.
- Защо точно Бай Ганьо?
- Образът на бай Ганьо ме заинтригува още в училищна възраст. Много съм му се смяла. На всяка крачка го виждах по време на Демокрацията. Почувствувах го като мой герой и си казах: "Защо не?!". Той е прощапулникът на творчеството ми.
- С какво ви провокира Демокрацията - със свободата която даде или със свободията която доведе?
- Демокрацията ме провокира със свободията, която доведе.
- Защо се върнахте в Казанлък?
- Дълъг отговор, но завърнах се в моя любим Казанлък и сякаш живота ми придоби друг смисъл. Искам да се посветя на хората на моя роден край.
Има една малка гара, която посреща и изпраща влаковете на времето. Гара на един град, на моя роден Казанлък. Никъде другаде не бих искала да ме постави съдбата, а точно тук, в този свиден на сърцето ми край. Потънал в зеленина, рози и цветя, градът диша с пълна сила, в забързаният 21 век.
Споменът се разкрива като книга и четеш… Опиянена от възторг, че ти се е случило именно на тебе това прекрасно детство, в най-слънчевия град.
Струва ми се, че в колкото и красиви други градове да попадна, не би трепнало така сърцето ми, както тук, в града на розите и Тракийските царе. Един е Казанлък, единствен. Пълен с блянове и човешки съдби и мечти, сбъднали се през времето от трудовите човешки ръце.
Блести той като ореол на центъра на България. Сърцето ми се разтваря за преклонение към създателите, към творците и към обикновените труженици, без които Казанлък нямаше да бъде същият.
Обичам те мой роден град. Завърнах се и с удоволствие пиша за читателите на най-хубавият казанлъшки в-к "Долина".
- Какво друго, герой, субект, обект, събитие ви провокира да пишете не само хумор?
- Обичам децата и с удоволствие пиша детски приказки. Обичам и създателят ни. Великият Бог и написах поезия и проза за него.
- Вярвате ли в Бог?
- Да, Бог е на всякъде като творец, но трябва да бъде и вътре в сърцето, като разпнатия Христос, така човек ще бъде по-хуманен, по-любвеобилен и по-смирен.
- Вашето хоби?
- Като малка колекционирах значки, новогодишни картички, марки и снимки на артисти. Много обичах да кореспондирам. Запазило се е само последното.
- Обичате ли музика?
- Да, с удоволствие слушам, както подбрани народни песни, така и класическата. Но обичам и музиката на моята младост - рока.
- Вашият девиз?
- Не заспивай без да си простил.
- Какво ви вдъхновява?
- Вдъхновява ме музиката и красивата ни природа.
ДОЛИНА
- Пиша от дете. Когато бях в трети клас взех първата си литературна награда за стихотворение за трети Март, на връх "Столетов". Помня беше един голям сняг, който не можеше да се види по улиците на Казанлък. И аз едно дребосъче, декламирам стихотворението си до две големи какички. Винаги ще помня този момент, в който ме наградиха, мен - дребосъчето…
Учих в училище "Тодор Юлиев" в класа на Ганка Филипова, а после във ВПГ "Св. Св. Кирил и Методий" в класа на Койчо Цанев.
Участвах в различни конкурси по пеене, рисуване и литература. Получавах и награди книги. Много ми хареса "Железния светилник" от Димитър Талев. И от тогава той ми стана любим автор. Прочетох тетралогията, исках да стана писателка като него.
На 19 години напуснах моя роден град и заживях в града на Рачо Ковача. Пишех любовна поезия, разкази и новели, но не публикувах. Пишех за удоволствие.
Когато беше малка дъщеря ми, много обичаше да й разказвам детски приказки. Вечер я приспивах с тях. Когато свършиха тези, които знаех, започнах да съчинявам - някой записах, други не.
С хумор започнах да се занимавам при демокрацията. Пишех фейлетони и хумористични разкази в почти всички Габровски издания като "Пат", "100 Вести", "Габровец", "Балканско знаме", "Балкански глас", "Габровски новини", "Неделник" и "Тъга и Смях".
Първата ми хумористична книга излезе през 1991 г. за "Бай Ганьо", а през 1995 г. издадох сборник с хумористични разкази и фейлетони "Ще окапем ли всички". Тогава бях приета в Дружеството на писателите в Габрово. Издадох 16 книги, от които 4 хумористични, 4 с религиозно съдържание, 1 детска, 1 фантастика, 2 книги със сюжет от турското робство, две книжки с поезия и други две с разкази и новели. От няколко години сътруднича на в-к "Пенсионери" и в-к "Тъга и Смях" в Габрово.
- Защо точно Бай Ганьо?
- Образът на бай Ганьо ме заинтригува още в училищна възраст. Много съм му се смяла. На всяка крачка го виждах по време на Демокрацията. Почувствувах го като мой герой и си казах: "Защо не?!". Той е прощапулникът на творчеството ми.
- С какво ви провокира Демокрацията - със свободата която даде или със свободията която доведе?
- Демокрацията ме провокира със свободията, която доведе.
- Защо се върнахте в Казанлък?
- Дълъг отговор, но завърнах се в моя любим Казанлък и сякаш живота ми придоби друг смисъл. Искам да се посветя на хората на моя роден край.
Има една малка гара, която посреща и изпраща влаковете на времето. Гара на един град, на моя роден Казанлък. Никъде другаде не бих искала да ме постави съдбата, а точно тук, в този свиден на сърцето ми край. Потънал в зеленина, рози и цветя, градът диша с пълна сила, в забързаният 21 век.
Споменът се разкрива като книга и четеш… Опиянена от възторг, че ти се е случило именно на тебе това прекрасно детство, в най-слънчевия град.
Струва ми се, че в колкото и красиви други градове да попадна, не би трепнало така сърцето ми, както тук, в града на розите и Тракийските царе. Един е Казанлък, единствен. Пълен с блянове и човешки съдби и мечти, сбъднали се през времето от трудовите човешки ръце.
Блести той като ореол на центъра на България. Сърцето ми се разтваря за преклонение към създателите, към творците и към обикновените труженици, без които Казанлък нямаше да бъде същият.
Обичам те мой роден град. Завърнах се и с удоволствие пиша за читателите на най-хубавият казанлъшки в-к "Долина".
- Какво друго, герой, субект, обект, събитие ви провокира да пишете не само хумор?
- Обичам децата и с удоволствие пиша детски приказки. Обичам и създателят ни. Великият Бог и написах поезия и проза за него.
- Вярвате ли в Бог?
- Да, Бог е на всякъде като творец, но трябва да бъде и вътре в сърцето, като разпнатия Христос, така човек ще бъде по-хуманен, по-любвеобилен и по-смирен.
- Вашето хоби?
- Като малка колекционирах значки, новогодишни картички, марки и снимки на артисти. Много обичах да кореспондирам. Запазило се е само последното.
- Обичате ли музика?
- Да, с удоволствие слушам, както подбрани народни песни, така и класическата. Но обичам и музиката на моята младост - рока.
- Вашият девиз?
- Не заспивай без да си простил.
- Какво ви вдъхновява?
- Вдъхновява ме музиката и красивата ни природа.
ДОЛИНА
