Днес отбелязваме 100 години от създаването на „Велик е нашият войник“

Има много популярни военни маршове, но сред тях през годините се откроява „Велик е нашият войник“, който е и химн на Българската армия. Това е бойният марш на „23-ти Пехотен Шипченски полк“. Текстът е написан от казанлъчанина подпоручик Константин Георгиев през 2016-та година. Днес  100-годишнината от написването на бойния марш на известния полк бе отбелязана в София в зала „Концертна“ на Централния военен клуб.

Музиката за бойния марш „Велик е нашият войник“ е написана край Охридското езеро през 1916 г. от Михаил Шекерджиев по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев. През 1915 г. Михаил Шекерджиев е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Въпреки че, полкът вече има боен марш, музикалното произведение на Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев става по-популярно, не само на цялата войска, но и на гражданските хорове и то се превръща в една от най-любимите воински песни.

Константин Георгиев е роден на 27 май 1884 г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905 г. завършва ВНВУ. След производството си преминава в запаса и отива да учи право в Русия. През 1915 г. е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Пряк участник е в победния ход на своята дивизия при Равна, Вина и Лясковик. Демобилизиран е през 1918 г. До 1924 г. се занимава с активна журналистическа дейност. От 1936 г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж.

Михаил Шекерджиев е роден на 5 декември 1889 г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911 г. Става учител в Държавния институт за слепи деца и посвещава живота си на преподаването в него.
 

Ето и оригиналния текст: 

Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.[2]

kazanlak.com