България ще плати 7 000 лева на казанлъшки учител осъден от свой ученик

Шестима българи спечелиха дела срещу държавата пред съда в Страсбург, с което идват надеждите да се сложи край на порочната практика граждани, критикуващи държавни служители, да бъдат осъждани за клевета от същите тези служители.

Един от най-фрапиращите случаи заради които България е осъдена е от Казанлък. През 2006 г. Районният съд в Казанлък осъжда на две години затвор учителя Здравко Станев. Присъдата е за съзнателно използване на неистински документ и за набеждаване в престъпление, а съдът разпорежда Станев да бъде задържан.

Учителят обжалва пред Окръжния съд в Стара Загора и заявява в жалбата си: "Съдията (докладчикът по делото в Казанлък – бел. ред.) е мой ученик и иска да си отмъсти, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава въз основа на власт и връзки, не въз основа на законите". След това пред съдебния състав в Стара Загора Станев казва: "Присъдата срещу мен беше произнесена от съдия, който е бивш мой ученик. Когато го попитах по какво съм му преподавал, той отговори "Електрически материали" и че съм му поставил средна оценка ... Аз вярвам, че съществуват основания за отвод на съдията-докладчик .. . имам лични отношения с него. Искането ми обаче беше отхвърлено и съдбата ми беше оставена в ръцете на съда".

На 16 май 2007 г. Окръжният съд в Стара Загора отменя присъдата на учителя и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция. От решението на съда в Страсбург става ясно, че Окръжният съд е установил редица процесуални нарушения при осъждането на Станев. Не само, че не става ясно въз основа на какво съдията от Казанлък е приел, че бившият му учител е извършил престъпленията, в които е обвинен, но и на практика е обърнал доказателствената тежест. Така вместо прокуратурата да доказва, че е виновен, мъжът е трябвало да доказва, че не е. Освен това окръжният съд заявява в прав текст, че съдията-ученик на подсъдимия е трябвало да се отведе от делото, както е поискал Станев.

"Като се има предвид наложената ефективна присъда, която не съответства нито на тежестта на престъплението, нито на опасността на извършителя, както и изложените мотиви за налагането ѝ - да се защитят останалите членове на обществото и органите на съдебната власт от бъдещи граждански искове, и неоправданата емоционалност на мотивите, присъдата не показва необходимата безпристрастност", заявява въззивният съд.

Това обаче не е краят на историята, защото през 2007 г. съдията от Казанлък завежда дело за клевета срещу Станев. Същата година Районният съд в Стара Загора постановява, че учителят е виновен и го осъжда на 5000 лв. глоба и обществено порицание за публично нанесена обида и клевета на длъжностно лице. В присъдата се приема, че Станев умишлено е оклеветил съдията от Казанлък, без съдът въобще да провери на какво се базират твърденията на учителя.

Станев обжалва, но и Окръжният съд в Стара Загора, приема, че е виновен. Той намалява глобата на 2500 лв., защото потвърждава присъдата за обида и клевета само за твърденията в жалбата на учителя, но не и за думите му по време на процеса. "Без да се опитва да провери дали първото твърдение има фактическо основание, съдът намира, че изявлението на Станев, че съдията е отмъстителен и използва длъжността си, за да търси разплата, са били дискредитиращи за съдията в професионално качество и опетнили службата му", преразказва фактите съдът в Страсбург.

"Работата на съдилищата, които са гаранти за справедливост и имат основна роля в държава, управлявана от върховенството на закона, изисква обществено доверие, и поради това те следва да бъде защитени срещу неоснователни атаки. Съдилищата обаче не са имунизирани от критика и контрол, и страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, но критиките им не трябва да прекрачват определени граници. По-специално, трябва да се направи ясно разграничение между критика и обида", пише в решението си Европейският съд за правата на човека.

Съдиите подчертават, че на жалбата на Станев срещу присъдата, произнесена от бившия му ученик, не е дадена никаква форма на публичност. "Поради това тя не представлява сериозна заплаха за властта и репутацията на съдията. Не би могло да се твърди, че тя може да окаже сериозно влияние върху професионалната позиция на съдията или да доведе до дисциплинарни санкции срещу него", посочва съдът в Страсбург. И специално подчертава, че Станев не е адвокат и от него не може да се изисква същият стандарт на поведение.
Заради погазеното правото на свободно изразяване на Станев, Европейският съд за правата на човека осъжда държавата да му плати 3500 евро обезщетение, съобщава сайтът mediapool.bg.