Швейцарци подкрепиха децата от семейните къщички в Казанлък

В края на месец април група ученици от Международното училище на Цуг и Люцерн, Швейцария посетиха децата и младежите, които фондация „Сийдър“ подкрепя в Казанлък в рамките на кампанията „И аз съм дете от твоя град”. Те организираха благотворителни събития в училището си в Швейцария и участваха в различни доброволчески инициативи в Казанлък, за да подобрят живота на децата и младежите, които живеят в семейните къщички и защитено жилище, управлявани от фондация „Сийдър”.

Стюарт Байфийлд е заместник-директор на Международното училище и подкрепя фондация „Сийдър“ от 2009 година, а като представител на училището от 2011 година. В интервюто можете да прочетете повече за целия проект – неговите цели, идеи и постижения. 

Разкажете ни повече за проекта. Какво правите с учениците в България?
Нашите ученици работят по проекта от края на август 2015 година. Продаваха горещ шоколад, а цялото училище донесе монети, с които създадоха произведение на изкуството. Идеята е да бъдат набрани 20 00 лева, с които да платим работата, която вършим тук в България – пътуването, озеленяването, засаждането на растенията, боядисването и др. Доброволците имат още дейности, върху които ще работят преди лятната ваканция. Когато се върнем в Швейцария ние не прекратяваме проекта. Продължаваме да набираме средства и провеждаме сесии за обратна връзка, в които не обсъждаме само положителната страна, а и възможности за подобряване на целия проект. Споделяме опита си и какво сме научили.

Как се роди идеята за проекта?
Правим това от 4 години. Всяка година водим ученици, които да подкрепят децата в къщите на фондация „Сийдър” като до сега сме ходили в Кюстендил. Създаваме още една група, която работи в Швейцария. Не всички доброволци искат да посетят България, но искат да подкрепят каузата на организацията. Това преживяване не е за всички, но вярвам, че всеки би могъл да допринесе за промяната. Ние подкрепяме фондация „Сийдър“ от 4-5 години и връзката ни е много силна.

Какви са целите ви?
Целите ни са две. Основната е да подобрим живота на децата и младежите, с които работим в България. Но от друга гледна точка, работим и за разбирането за нашите ученици. Сега те осъзнават много по-добре какъв е широкият свят, какъв е животът извън сигурната черупка, извън тяхната комфортна зона. Швейцария е много спокойно място за живеене, ние не виждаме бедността, не срещаме хора с увреждания. Доброволците се сблъскват с много различна ситуация тук и за някои от тях това е истинско изпитание.

Какво ги мотивира да помагат на децата и младежите с увреждания?
Аз мисля, че нашите ученици разбират, че са в привилегировано положение. Те имат родители, които ги напътстват и подрекпят, справят се добре финансово. Учениците вярват, че ние – като човешки същества, трябва да поемем отговорност и да помогнем на хората, които не са в добро положение. Точно това ги мотивира.

Как се чувстват те в момента?
Изморени (смее се). Мисля, че им е нужно време за да осъзнаят нещата, които видяха и почувстваха. Нужно им е време за да разберат. Аз вярвам, че някои от тях изградиха силна връзка с децата и младежите, показаха дълбоко разбиране към това, което се случва. Учениците са много удовлетворени от стореното, отвориха очите си за ситуацията в друга държава, в друга атмосфера.

Какво е тяхното отношение към децата и младежите?
Показват чувство на състрадателност, това е най-важното, което виждам. Говорят разпалено за децата, за промяната в техния живот, а това е нашата най-висша цел.

Мислиш ли, че имаха достатъчно време за да изградят връзка помежду си?
Интересно е, че учениците не говорят български език, но видяхме колко бързо се свързаха с децата и младежите в семейните къщички в Казанлък. Комуникацията не е само чрез думи, а имаше и много невербална комуникация и това ме прави щастлив. На урокът по народни танци например, те се свързаха много добре и това преживяване е специално и за двете страни.

Как тази връзка ще промени животите, както на доброволците от Швейцария така и на децата и младежите в Казанлък?
Връзката между училището и фондация „Сийдър“ е много силна. Вярно е, че ние даряваме нашето време, състрадание, любов и пари на децата и младежите в семейните къщички, но това е двустранна връзка и ние не трябва да го забравяме. Нашите ученици от Швейцария получават много в замяна. Понякога не се сещаме, че те са твърде млади, едва на 13-14 години и в тази ситуация научават много за себе си. Проектът променя животи тук в България, но променя животи и в Швейцария, защото доброволците си тръгват с различно мислене. Те може би никога повече няма да работят с фондация „Сийдър“, но малка част от тях ще остане тук и те ще променят идеите си, за това кого искат да подкрепят, и какво искат да правят в бъдеще.

Разкажи ни кои са най-вълнуващите моменти за децата и доброволците?
Мисля, че урокът по български народни танци отвори очите ни, защото дори най-срамежливите и резервирани ученици, се откриха и танцуваха с децата и младежите. Също така и онази най-първа сутрин, когато прекрачихме прага на най-първата къщичка. Тогава се срещнахме с деца и младежи, които не могат да говорят, да действат, да се движат или да отговарят по начинът, който социалните норми определят за нормален. Това беше много силен и вдъхновяващ момент. Научихме как да чувстваме и усещаме децата, как да се справяме с тях. Това не е комфортна и лесна ситуация, но е много, много вдъхновяващ момент.

Какво те кара да се гордееш?
Доброволците не са възрастни хора, сами те са деца, но начинът по който се свързаха, начинът по който общуваха и работиха с децата с увреждания е най-важното нещо за мен.

С какви чувства напускаш това място?
Това място винаги ме кара да се усмихвам, България ме кара да се усмихвам. България е невероятна страна, невероятни хора и различна култура и е важно да запазим тази културна идентичност. Виждам надежда тук, надежда за места, в които децата все още се нуждаят от помощ. Виждам надежда, че те също ще имат шанса да почувстват любовта, топлината и отдадеността.
____
И АЗ СЪМ ДЕТЕ ОТ ТВОЯ ГРАД е благотворителна кампания на Община Казанлък и фондация „Сийдър”, която цели да набере средства в подкрепа на децата и младежите със и без увреждания, живеещи в къщичките от семеен тип в града. Кампанията цели още да призове местната общност да приеме, приобщи и подкрепи тези деца и младежи, така че те да се развиват и да бъдат част от общността.
Чрез кампанията призоваваме всички да подкрепят каузата като дарят средства, за да се осигури сигурна и любяща среда за децата в къщичките.
През 2015 г. Община Казанлък разкри 3 къщички от семеен тип и 1 защитено жилище в града, а фондация „Сийдър” подкрепи процеса и в последствие пое тяхното управление. В къщите живеят 44 деца и младежи без родителска грижа на възраст между 5 и 30  години, които са прекарали живота си в институции. 31 от тях са с увреждания. Средствата, за тяхната издръжка, които държавата отпуска, задоволят само най-базисните нужди от храна, отопление и малък екип от терапевти.
Всяко едно от децата и младежите трябва да получи индивидуална и развиваща грижа, според личните си качества и потенциал, топлина и внимание, както е в едно семейство. Целта накампанията е а осигури необходимите средства, за да се осигури високо качество на грижа по съвременни модели, които наподобяват семейната среда. В къщичките от семеен тип децата и младежите получават нужното уважение и подкрепа.

Фондация „Сийдър”