Петранка Чирпанлиева - първата учителка в Шипка

Метохът, преустроен за обществено училище в 1835 година, изиграл своята роля. Но населението на Шипка растяло и все повече се увеличавали учениците. В една дописка от 1869 година във вестник “Македония”, бр. 69 четем : “ В Шипченското училище има 250-300 ученика зиме. Лете, по причина на кърските работи, числото им се сваля от 300 на 200.” С една дума, трите стаи на Метоха вече не били в състояние да побират желаещите да се учат. Дигнали си шипченци ново училище. Почнали строителството през март 1870 година и през септември същата година то било тържествено осветено и открито. За кратко време работило като смесено. В новата сграда се учели 200 момчета и 50 момичета. Но шипченци си имали нещо на ум. Захванали се отново да постегнат Метоха, да го укрепят и освежат, защото наближавало времето, когато обичаната от всички шипченска девойка Петрана Чирпанлиева щяла да завърши своето образование в Стара Загора.
Петрана Чирпанлиева е родена в Шипка през 1853 година. За зла участ

тя остава сираче

малко преди още да се роди – баща и бил убит и ограбен от разбойници турци, когато отивал за добитък на плевенския панаир. Отглежда я майка и Мария Караджова, която като вдовица с три деца – Петрана и двамата и по-големи братя, ходела да аргатува, за да ги изхранва. Дори, когато поотраснала, Петрана не била годна за физически труд, защото имала недъг на лявата ръка. Монахиня от Арбанаси дошла в Шипка да я иска за калугерка, но майка и не я дала, а силно желаела да я изучи. Шестгодишна Петрана постъпила ученичка в Шипченското училище и за 4 години завършила основното си образование при учителите Андрея поп Стоянов, Шиню поп Стефанов и Христо Караджов. Важна роля за съдбата и изиграва случилото се през 1863 година, когато в Шипка идва протестантският мисионер
Байнктон, който уговаря майка и и записва Петрана в протестантското училище в Стара Загора. Научили за това, братята и, тогава на служба при френския консул в Родосто, заплашили майка си, че ако не отърве сестра им от протестантите, те няма никога повече да се завърнат в Шипка. Майка им ги послушала, взела Петрана от Стара Загора и я дала да се учи в Казанлък. Там тя прекарала в учение 4 години. После основаното току-що

женско дружество “Майчина грижа”

в Стара Загора, което имало главна цел самообразование на членуващите в него, подпомагане и издръжка на бедни, но умни ученички, взело за първа своя стипендиантка Петрана. Тя била настанена в пансиона на Старозагорското петокласно училище, което завършила с успех през юли 1872 година. Цяла Шипка начело със свещениците, учителите и учениците, и членовете на читалището излезли да я посрещнат тържествено извън селото. Още там прилежната, добродетелна и образована госпожица била поканена за учителка. През септември същата година в стаите на
Метоха се открива Шипченското девическо училище, ръководено от първата учителка Петрана Чирпанлиева. Девическото училище в Шипка просъществува с успех до 1877 година, когато по време на Руско-турската война е опожарено до основи.
Емил Пенчев