Николай Терзиев: Писмо до един земляк

Скъпи приятелю,

Зная, че може би не те познавам лично, както и ти мен, но това не ми пречи да те нарека свой приятел. И защо не? И ти и аз живеем тук, дали в града или на село - все тая. И ти ставаш сутрин и тръгваш да бориш проблемите на ежедневието си, което и двамата не харесваме. И ти пиеш кафе и се опитваш да се събудиш от съня, в който живеем вече четвърт век, а краят му още не се вижда. Може би децата ни са съученици, а дори не знаем това. Сигурно пазаруваме от един и същ магазин, а вечер пред телевизора заедно викаме „Българи, юнаци!“ та дано се почувстваме по-горди и достойни, пък било и за един мач време. И ти и аз обаче сме тук, в страната си и в града си, в които мина животът ни. И това няма да се промени, щом не сме избягали до сега. Бягството винаги е било лесно.

В една лодка сме с теб, приятелю. Дали гребем в провилната посока, дали сме заедно в това изпитание, зависи само от нас. Сами ще решим накъде поемаме и сами ще се избавим, но само ако сме едно. Заедно можем да постигнем и невъзможното и аз истински вярвам в това. Дай да си кажем кривините без страх като приятели и да продължим, както ни думаше Левски. Четири ръце могат повече от две. А осем? А хиляда...?

Та такива ми ти работи, приятелю. Дали ще си дадем шанс да продължим заедно, зависи само от теб, защото и 25-ти октомври ще мине, а ние оставаме в този град трябва да бъдем приятели.

Много здраве на теб и всички вкъщи,

Николай

Предиборен щаб на БСП лява България

Купуването и продаването на гласове е престъпление!