В наше време стават и такива работи...

Навикнахме, като че ли с безразличие да гледаме на почти всичко, което става около нас. Вътрешно се възмущаваме, но не намираме кураж да се опълчим срещу нередностите, с които се срещаме всеки ден. Много рядко, а те са единици, граждани правят забележка за хвърлена цигарена кутия или изпушена цигара на непозволено за това място. Ежедневно пътувам и виждам до какво падение може да стигне човек, на външен вид интелигентен, а всъщност, делата му осъдителни.
Докато чаках автобус на автогарата в Казанлък, близо половин час наблюдавах пътниците по секторите и в чакалнята, които натикваха чашките от кафе и хартийките от закуска с краката си под диваните. Млада жена, на около 35 години, след като се огледа напред и в страни, извади от джоба на палтото си десетки билети и други отпадъчни хартийки и ги пусна зад гърба си до радиатора. До нея,

невъзмутимо, момиче и момче

ученици – ядяха слънчоглед и хвърляха люспите, пак на същото място. А отвън на перона, до всяка колона има поставени съдове за отпадъци. Толкова ли е трудно всеки от нас да измине 5-10 крачки и да изхвърли отпадъците си на определените за това места.
Само за тоя половин час от време, чистачката на Автогарата на два пъти събра отпадъците в чакалнята и отвън, като непрекъснато мърмореше: “Какви са тия хора, бе? Ако им направя забележка, правят ме на парцал. С тая култура не сме за никъде… Само бълнуваме Европа, ще ставаме европейци. По-вероятно е с тая наша простотия да развалим Европа, отколкото да вземем нейните ценности…”
Описаното до тук е нищо в сравнение с това, което виждам вътре в автобусите – почти няма автобус с ненарязани седалки. А ако има човек търпение, може да се отпусне и да чете написаното на гърба на седалките и нарисуваните от самозвани художници какви ли не сюжети. Само това ли е?! Крадат се пердета, болтчета от седалките, пепелниците, дори и облицовките от седалките. Е, каква е равносметката? Като граждани и пътници си знаем правата, изискваме от водачите на автобуси съвременно обслужване, а задълженията ни – изискуемият минимум на държавническо отношение към чуждата собственост… не е наша грижа.

С такива тягостни мисли

се качих на автобус, собственост на павелбанска фирма, който се движеше по линията Казанлък-Розово, Кънчево-Ръжена. Още с влизането в автобуса на десетки пътници им направи впечатление, че водачът на автобуса не беше зад волана, а стоеше прав и всеки влязъл пътник приканваше да се настани удобно. След като се увери, че всички пътуващи са се настанили, шофьорът пожела “Приятно пътуване” и автобусът потегли.
Пътниците изкоментираха случилото се като граничещо с абсурда: “Дали има други като него в градския транспорт?”, коментираха случилото се. Една от пътничките му благодари за човешките думи, задължителни за всеки от нас към околните.
Автобусът отвън бе идеално чист, а интериорът му – много по-различен от този, с който свикнахме през последните години. Седалките, облицовките, пердетата, дори подът бяха идеално чисти, автобусът бе добре отоплен, само телевизорът не бе пуснат, за да допълни комфорта на едно наистина приятно пътуване.
“Не ми се слиза от този автобус, бих пътувала цял ден!” Нямам думи – какъвто е шофьорът, такъв и автобусът му!”, това бяха думи, изречени от пътниците, с цялата им искреност.
“В нашата фирма не се говори за заплати, а само за културното обслужване на пътниците”, споделя Димитър Димитров, 34-годишният син на шофьора на въпросния автобус Минко Данов.
А философията на самия Данов е следната:

“Най-важното условие

което напомня на водачите всяка сутрин и президентът на нашата фирма е, да осигуряваме приятно и спокойно пътуване на клиентите. И за да е наистина приятно това пътуване, то трябва да бъде съпътствано непременно и с добри и топли думи при посрещането им в автобуса. Хората са жадни днес за такива думи, за човешки обноски, за малко топлина, която сме длъжни да им даваме с усмивка и пожелания за приятен път по трудните друмища на живота. Това предавам на по-младите си колеги, а също така и на сина си.
Освен всичко, ние трябва да бъдем и дисциплинирани като водачи на пътя. Никой не трябва да мисли, че е голям шофьор. Всеки участник в движението трябва да знае, че е само водач на моторно превозно средство, а господар на пътя и над него е машината, която управлява. Над 90 процента от катастрофите стават от надценяване възможностите на водача и тия на автомобила.”
Работата за Димитър Димитров във фирмата е

истинско удоволствие

“Президентът на фирмата е на годините на моя син, но с доброто си поведение към работниците и с желанието да бъдат решени проблемите още в зародиш, превръщат дните ни в празници на приятелството, взаимопомощта и уважението- коментира той.- Шефът много държи на дисциплината, на чистотата на автобусите, а културното обслужване не само че е задължително, но в нашата фирма е издигнато в култ. Ако има оплакване на пътник от нас, водачите, веднага парично ни санкционират. При втори случай, може и да бъдем уволнени.”
Данов 40 години седи зад волана и не е допуснал нито едно пътно-транспортно произшествие с управлявания от него автомобил. Със заразителната усмивка, с акуратността, човечността и чувството за отговорност той превръща дните на стотиците клиенти на фирмата в истинско удоволствие. За него благодарността на пътниците е мерило за работата и той с основание се гордее, че работи във фирма , където “Уважението на пътника е ежедневие и задължение!”
Кольо Николов