Четете, за да знаете! Знайте, за да можете!

Първото десетилетие на 18-ти век. Атонският монах още не е написал своята “История….” Тя ще разтърси националното чувство и ще начертае пътя на националното самоопределяне. Пак по това време, в никому неизвестната тогава Шипка започват да се чуват гласове – къде по-плахи, къде по-категорични: “Тъй ли ще я караме?! Ще погинем, ако не се намерят хора, които да отворят очите, ако не нашите, барем на децата ни!” И се намират хора…

Първите сеячи на книжоpвност

са пътуващите монаси, които отсядайки в Метоха край църквата “Св.Св. Константин и Елена”, където проповядват божието слово, между другото учат малки дечица на четмо. Техни последователи стават отпосле местни свещеници. Богосложението в църквата изисква свещенослужителите да могат да четат какво пише в църковните книги. Това налага свещениците в Шипка да започнат да откриват у дома си в примитивни стаи или килерчета частни училища, където да обучават по няколко деца. На първо време в тези килии се обучават само момчета. Тези частни училища получават името килийни.
Първата килия в Шипка е тази на поп Минчо, отворена около 1710г. в дома му, близо до църквата, в Старча махала. После килии отворят поп Иван Куция – Карапапазовът, Тотю Калфета, Вълю Шипчанов, Теню Чирпанлиев, поп Станчо Джавгата… Последната, която се помни е на поп Стефан Караджов.
И така, ден след ден, година след година, от 1710-та нататък в шипченските килии придобиват грамотност десетки малчугани, които после вземат дейно участие в обществените дела на селището.. Убедени от личния си опит в полезността от книжовност, те са в първите редици на настояващите за създаване на обществено училище в Шипка. Скоро и

обществеността узрява за тази идея

Някъде около 1818г. овчарският еснаф “Св. Апостоли Петър и Павел” се заема да постегне споменатия метох – разширява го, пристроява още една по-голяма стая, та стават три. И когато всичко било готово, в 1835г. в метоха отваря врати едно от първите за това време в България Обществено училище. Същото, с цялата си примитивност, от съвременна гледна точка още в началото е с една степен по-горе от килиите. Бавно, но последователно Общественото училище придобива светски характер. С една дума – духът на времето постепенно се настанява и в шипченското Обществено училище. Когато то отворя врати, в него постъпват да се обучават 20-30 ученика. За две-три десетилетия броят им нараства на 250-300. Още в началния период на общественото училище се появява и черната дъска, предхождана от пясъчника и плочата с каменно перо. Помни се, че първият учител в метоха е даскал Дянко Н. Караджов. Следа оставя и неговият ученик даскал Иван Ст.Чомаков, който въвежда Бел-Ланкастърската взаимна метода в Общественото училище. Учебната 1869/1870 е последната в Метоха. Успехът на начинанието с построяването на новата шипченска църква “Успение Богородично” /1844г./ дава кураж на радетелите за съграждането на

ново светско училище

При всеобщ ентусиазъм и с труда на цялото население през септември 1870г. е открито новото шипченско училище. Първите учители там са Шиню Т.Чомаков и Петър П.Богоев, които преподават вече по звучната метода. Училището е трикласно. Година-две след това в прословутия метох се обособява шипченското Девическо училище, което поема да ръководи първата жена учителка Петрана Чирпанлиева. Тя въвежда за първи път часове по ръкоделие. Учи ученичките да кроят и шият дрехи, да предат, да плетат. Междувременно в трикласното училище е въведена длъжността главен учител, обособен е педагогически съвет, годишните изпити станават задължителни. Но започва Руски-турската война /1877г./ и яла Шипка, включително училището, са опожарени и сринати със земята. След Освобождението шипченци се захващат да построят на мястото на опожареното ново училище за своите деца.
Градежът започва през 1882г., а през учебната 1883/1884г. новата сграда е осветена и открита. На фасадата на входа шипченският иконописец Никола Поппавлов рисува картината “Исус благославя децата”, а настоятелството със съгласието на населението определя училището да носи името на светите братя Кирил и Методий. Първата учителка, постъпила в новото училище /и втора жена-учителка в Шипка/ е казанлъчанката Мария Христова Бояджиева. За главен учител е избран Найден Найденов, а на следващата година като учители постъпват двама млади, отлично подготвени и енергични учители – Александър Попсимеонов и Иван Попиванов, които вливат нова живителна струя в учебната работа и показват блестящи резултати. Училището с успех функционира над 50 години, когато на 27 февруари 1937г. Съгласно Заповед на областния училищен инспектор е съставена комисия за избиране на място за построяването на ново училище.

На 6 септември 1942г.

се полага основният камък на новата сграда, която скоро изправя снага и прибира в класните стаи шипченските ученици. Хвала на учителя Стефан Бошнаков, който подарява своето място от 900 квадратни метра за високоблагородната цел – построяването на новото шипченско училище. И до днес, тази сграда - красива, просторна, кацнала като бяла птица, почти в боровата гора над селището, е гордостта на Шипка. За своите заслуги към развитието на просветното дело в България шипченското основно училище е носител на ордените “Кирил и Методий” първа и втора степен.
Четете, за да знаете! Знайте, за да можете! С тази мъдра бащина и майчина препоръка шипченските деца тръгват вече близо три века в ранните подбалкански зимни, пролетни, летни и есенни утрини, за да прекрачат прага първом на тесните, полумрачни стаички – килии, после на прословутия Метох – Общественото училище, след това на новото и на още по-новото…Защото, казано е: “В началото бе словото!”
Емил Пенчев