185 г. от рождението на ген. Радецки

Кога, ако не сега, когато честваме 127-та годишнина от Освобождението на България, ще намерим по-подходящ повод да кажем няколко добри думи, думи на признателност към един от главните герои в Освободителната руско-турска война от 1877-78г. - генерал Феодор Феодорович Радецки, от чието рождение се навършват 185 години.
Генерал Радецки е роден през 1820г. в град Казан. Макар и син на бедни родители, той получава отлично военно образование в Инженерната академия, а после и в Генералщабната академия в Петербург. През 1839-та година младият офицер постъпва на действителна военна служба, а по-късно се отличава в боевете срещу прочутия Шамил в Кавказ. Произведен в чин генералщабен майор при генерал Родигер, той взема участие в похода срещу Унгария. Едва 30-годишен Радецки е произведен в чин генерал-майор, а осем години по-късно е вече генерал-лейтенант от руската армия. През 1876г. при формирането на армейски корпуси, той е назначен за командващ Осми армейски корпус. В тази длъжност през юни 1877г. Пръв преминава Дунава между Зимнич и Свищов. Решаваща е неговата роля за обрата на военните действия в най-драматичния ден от Шипченската епопея – 11-ти август. В следващите месеци на изпитания, той с успех защитава Шипченския проход от пълчищата на Сюлейман паша, а с пленяването на 30-хилядната армия на Вейсел паша при Шипка – Шейново през януари 1878г. генерал Радецки слага корона на своята славна победоносна военна кариера. С преминаването на Шипченския балкан, последната турска опора е сломена и превъзмогната от издръжливостта и храбростта на руското войнство. Отчаяната съпротива на турците е сломена и руската армия вече може да напредва безпрепятствено. Както сполучливо се изразява един руски военен кореспондент, генерал Радецки към собственото си име прикачи и нарицателната емблема “На Шипка всичко е спокойно!” – кратък , но изразителен рапорт за състоянието на шипченската защита и в най-отчайващите моменти. Казано накратко – генерал Радецки надмина далече всички надежди и очаквания на своя главнокомандващ и онези, на руския народ, които му бяха възложени още в началото на Освободителната война. Големите му заслуги за освобождението на България не подлежат на никакво съмнение.
Емил Пенчев