Казанлъшки рибар и ловец, търси смисъла на живота между лимонадата и папагалите

Напролет 52 годишният предприемчив казанлъчанин, ще намери новото си амплоа.
Като всяка добре плуваща,но не и хищна "Риба" в морето на живота. Първата лястовица на казанлъшкия лимонаден пазар, не е отчаян. Нито е загубил надежда. Изповядва максимата,че няма да е все така. Както и че в България, с труд никой не е забогатял и че няма нищо постоянно в живота.
11-те години, прекарани в бизнеса с лимонада, го научили да загърбва леко приказки от рода на: "виж го тоя, от боя и вода каква къща направи".
Спи спокойно, защото има си крушка опашка: красивата си и уютна къща в центъра на Казанлък спретва с пари от продажбата на апетитен  бащин имот край морето. Преди това живее години наред на квартира при приятели. Белия си "Мерцедес" С-250 Д е също "наследствен"- с други пари, от друг татов имот. Познава и  жилото, и меда на парите.
 Сега яде хлебозаводски хляб, който дели с жена си, двете лоджийски кучета, двата предани котарака, 18-те си папагала и двете безценни папагалски двойки - розели.
На тях напролет възлага големи надежди.
 За някогашния първи производител на безалкохолни напитки в Казанлък животните са стара страст и любов. Върнал се при тях, когато в бизнеса с лимонада му отесняло. "Станахме много  на клона и избрах друг", връща се в лимонадената история Веселин Изворов.
Започнал с 3 артикула - "лимонада", "ягода" и "малина", излезнал с 30. Меракът му да върви нагоре, го отвел чак до Задругата на майсторите - предлагали му майсторско свидетелство за лимонададжия - казано иначе - майстор-производител, диви се на някогашните си мераци Изворов. И тогава и сега най-го дразни липсата на правила в бизнеса - оцелявали само "големите пачки" и "мошенгиите". Нямането на правила и нерегламентираният пазар го отказали и от папагалството. Нищо, че мъчно се разделял с пеещите си пернати.
"В Турция един папагал от моите струва 10 евро, тук минава поне през две ръце на прекупвачи, обикновено ромски от Новозагорско и накрая за теб остават 4-4,50 лева. Две трети от цената са за издръжката на птичето, ниже мисли за бизнеса някогашния шофьор. Отказал се да въди папагали, когато цената им "паднала" до 3,50 лева парчето, било си чисто изнудване.
Сега чака по-добри времена. Затова и напълнил помещенията на някогашната си лимонадена манифактура с чували просо. 
Като го стегне шапката, хваща въдичарските такъми. Наскоро, за първи път от 10 години отишъл на риболов. За сметка на това редовно плащал билет. По-инак било с ловуването. Особено по пернатите. Правел това от спортна злоба и заради формата на двете си дребни кучета - порода курцхар /германски брак/. Понякога и за да разсее нерви из полето. И намери смисъл в широко рекламираните кредитни облекчения за предприемачите у нас.
Последното не го разбирал, понеже напоследък три банки му отказали ипотечен кредит. За нов бизнес. Другите пък имали куп условия, едно с друго неприемливи.
Някогашният виден казанлъшки предприемач не се брои за беден, но и не бил богат.
Имаш ли парички, обичат те всички, казва с лека ирония на изпроводяк.
И е убеден, че тази приказка най-приляга на сегашната българска действителност. Затова е и сред редовно гласуващите. Не пропуска вот.
С тайната надежда, че наистина няма да е все така. И един ден и на неговата улица "Цар Симеон Велики" пак ще изгрее слънце.

                                              Яна Трифонова