През последната година казанлъшките фирми все по-трудно намират работна ръка

Пазарът на труда е мястото на среща между търсенето и предлагането на работна сила. Лицата, които желаят да работят се представят на пазара на труда, за да се срещат с работодателите.
Ситуацията на пазара на труда се променя в зависимост от предлагането и търсенето на работна сила. Усреднените показатели не дават точна представа както в отделните фирми, така и сред различните групи безработни.
През последните 15 – 16 месеца се забелязва трайна тенденция казанлъшките фирми все по-трудно да намират подходящи кандидатури за обявените при тях свободни работни места.
Причините за това състояние са различни.

Оживлението в икономиката

на град Казанлък е неоспорим факт. Нараства броят на фирмите, които имат поръчки за бъдещ период от 1, 2, дори 3 години напред. И все повече и по-често започват да си задават въпроса, как ще ги изпълнят. Въпреки инвестициите, които са направили. Въпреки значителните подобрения на условията на труд, които са реализирали. Въпреки значителното завишение на трудовите възнаграждения, които изплащат на работещите при тях наети на работа лица. Въпреки безусловното спазване на Кодекса на труда и другите нормативни документи. Има случаи, когато с месеци не могат да попаднат на подходящата кандидатура, най-вече поради ниска или недостатъчна квалификация на наличната свободна ръка в Бюро по труда или частните трудови борси в Казанлък. Това се потвърждава и от наблюденията и препоръките на чуждестранните им партньори.

Не са малко работодателите

които все още не прилагат адекватни методи при подбора и управлението на персонала: предявяват излишно завишени изисквания към кандидатите за определени позиции; недобро и нередовно заплащане на труда; неумение да привличат и задържат при себе си перспективни, но с недостатъчен практически опит кадри; нетърпение да обучават или нежелание да инвестират в обучение за собствените си нужди на младежи с висше, средно или по-ниска степен образование; неумение или нежелание да стимулират с непарични методи работещите при тях и т.н.
Нормативната база не дава простор за значителни инвестиции в обучение. От друга страна някои фирми все още трудно се решават да инвестират в осъвременяване на материалната база на учебните заведения. А и все още нямат достатъчен за това свободен капитал. Може би един от пътищата за преодоляване на този проблем е създаването на различни обединения, сдружения или клъстери с цел намиране и акумулиране на финанси по различни проекти и програми.
Образователната система по начало е инертна. Трудно се вземат и още по-трудно се внедряват в практиката решения за бързо въвеждане на нови учебни предмети и специалности, съобразени или инициирани от местния бизнес. Трудно могат да се мотивират преподавателите с дългогодишен стаж да овладяват новостите. Преобладаващата част от съставителите на учебните програми и учебници нямат връзка, а и често категорично не желаят, да имат връзка с представителите на бизнеса.

Професионалното ориентиране

в Казанлъшките училища не е на необходимото ниво.
Реална е липсата на точна информация, касаеща кандидатите за обучение в професионалните училища и техните родители за търсенето и предлагането на работни места за Казанлък и района. Това като цяло е слабост на регионалната политика, недостатъчна заинтересованост от страна на родители и ученици.
Факт е неумението и липсата на обучение в тази посока на учениците, да преценяват собствените си интереси, способности и поглед в бъдещето. Малко са учениците и родителите, които си задават основния въпрос: Какъв ще стана? Какво ще работя след завършване на средното си образование?
Не се търсят и прилагат в практиката най-съвременните и адекватни методи на консултиране, насочване и мотивиране на учениците към определени професии. А практиката показва, че при неголеми инвестиции в тази посока ефектът е сравнително бърз и положителен.
Малко са казанлъшките фирми, които издирват млади перспективни кадри от средите на абитуриентите, за да им предлагат или работа при тях, или стипендии за продължаване на образованието. Повечето очакват при тях да попаднат по случаен признак подходящите им кандидати. И нерядко се разочароват от избора си.

Остарялата материална база

не може да даде на учениците необходимите им за момента умения. Сериозните финансови затруднения в системата на образованието не позволява нейното динамично и непрекъснато обновяване. Това е предпоставка за формално (на моменти) провеждане на образователната практика.
Младите хора в Казанлък се оказват под натиска на две мощни противоположни тенденции. От една страна, присъщата на възрастта – за автономизиране и от друга – високият риск от напускане на защитеното пространство в семейството. Успешното разрешаване на този конфликт е залог за израстване и пълноценно включване в света на зрелите хора.
Младите казанлъчани не са съоръжени с достатъчно умения за справяне с този конфликт поради следното: заварените модели на социално участие в тази възраст са дискредитирани и частично провалени; образователната система все още не им дава знания и умения, адекватни на настоящата и бъдещата конюнктура на казанлъшката икономика, респективно – казанлъшкия пазар на труда.
Същевременно

няма алтернативни модели

и те са принудени да ги изработват “в движение”, главно на базата на опита и грешката. Цената на това научаване е много висока.
В този контекст основната задача на институциите и казанлъшкия бизнес трябва да стане партнирането на младите хора, чрез осигуряване на относително защитени пространства за участие и предоставяне на сполучливи модели за разрешаване на конфликтите на израстването.
Учениците, доколкото имаме опит от работата ни с тях, в продължение на повече от 4 години заявяват готовност да участват активно в обучението. Те, обаче твърдят, че учителите не владеят достатъчно интерактивни методи за преподаване, които да ги включат в процеса на обучението им като партньори.
На ученика е отделена ролята на пасивен и незнаещ, зависещ от активността и знанията на своя учител. Моделът, преподаван по този начин, възпроизвежда зависещи индивиди, чието отношение към авторитета е белязано или от пасивно приемане, или от гневно отхвърляне.
Стефан Папукчиев