Свети Трифон събра шипченци и гостите им за добро

Ако тази година сте пропуснали, заповядайте догодина на Трифон Зарезан в Шипка. Елате, за да се убедите, че такова чудо рядко се случва където и да било в България през останалите дни от календара. Ако не целият, то поне половината град се изсипа в събота в центъра, за да участва (и съучаства!) в тази обичана стародавна традиция (някои задават въпроса дали тя не е наследена още от траките?).

Всичко здраво и що годе читаво

от Шипка, шипченци, живеещи в други градове и села в страната, гости и приятели заедно почетоха Свети Трифон – ядоха, пиха и се веселиха за здраве и берекет през цялата година. До следващия февруари. Но да караме наред...
В Шипка продължава да съществува разбирането, че селището е съставено от две части: източна, наричана още “Старата” или “Отвъдната” махала и западна, популярна с името “Чифликът”. Без да се увличам в исторически анализ ще каже само, че по традиция, на Трифон Зарезан се колят два курбана – в източния край първо на Плоската могила, а в по-ново време на Кръстеца, в западния – в местността Трифонът. Надвечер народът от двата края се събира на мегдана и всички заедно се хващат на хорото, за да довършат започнатото. Тази година се възприе идеята на кмета на града Стоян Иванов денят на Свети Трифон да се отпразнува малко по-различно, тоест, народът да се събере на едно място и всички заедно

да хапнат, пийнат и се повеселят

Дълбоко погрешно би било да се мисли, че някой, още по-малко кметът, се опитва да омаловажи традицията. Напротив! По стар обичай кръвта на обредните животни се проля там, където са трифонските сборища и бяха изпълнени всички елементи от ритуала (поне на западния Трифон беше така). Надойдоха помагачи, имаше и сеирджии, явиха се и представители на медиите. Кметът с неподражаем майсторлък лично обработи на първо време двата тлъсти коча, като не пропусна да помаже челата на присъстващите с кръвчица за здраве.
Обичаят изисква за трифоновския курбан жертвените животни задължително да бъдат мъжки. Кънчо Петков – един от помагачите – обясняваше на журналисти и по-млади шипченци, как в миналото по небрежност или друга причина било заклано женско животно и се случило голямо нещастие- на самия празник скала затрупала две играещи си деца.
В Шипка подготовката за празника на Свети Трифон започва месец по-рано. Събират се волни дарения, подготвя се посудата, потяга се инвентарът. Но най-голямото тичане безспорно е в самото навечерие на празника. Пък да не говорим, колко много

всичко зависи от активността на кмета

И по всеобщо признание (а и благодарение на неговия над 10-годишен трифонджийски организаторски опит!) шипченският кмет Стоян Иванов се справи блестящо. Шипченци дължат голяма благодарност и на още един човек – щедрия спонсор на тазгодишния Трифон Зарезан – г-н Марко Бономи. Един отчайващо трудолюбив италианец с благородна душа, който подобно на Лео Такада бе щастлив да види с очите си резултата от стореното от него добро. Между другото, добре е г-н Бономи да знае, че Шипка може само да се гордее с такива хора като него. Благодарим ти, Марко! Ти доказа, че си истински шипканлия и балканджия!
Осем животни паднаха под ножа в петъчния следобед, за да се напълнят осемте казана с обреден курбан в събота, когато майсторите-курбанджии още в тъмно запалиха огньовете, за да е всичко, както му е редът – и курбанът добре препенен и овкусен, и месото добре сварено.
В съботния ден помагачите бая се изпотиха, докато разтоварят, монтират и сглобят масите и местата за сядане за около 500 очаквани гости. Господ помогна за времето, че

виелиците и студът си бяха заминали

а подгряващата група музиканти освежаваше атмосферата и насърчаваше празнично настроение. Екзотична добавка към всичко бяха националните флагове на България и Италия, които се развяваха в центъра на Шипка. Както се досещате италианското знаме бе малък жест на признателност за стореното от г-н Марко Бономи.
И дойде часът. Скоро площадът се изпълни с народ. Всеки тръгнал с чанта в ръце. И скоро масите се отрупаха с какво ли не: на първо място задължителните постни сърмички от лозов и зелев лист, месени погачи, мръвколак (който има) и много, много още лакомства, но и съдове от всякакъв калибър с вино (и по-малки с ракия), защото е Трифон Зарезан. И специално поканения оркестър “Козарите” (заслугата е на Марко) яко разгорещи атмосферата с народна музика. Навред сияещи лица, очи, пълни с доброта, и едно желание за единение и съгласие, което за съжаление се случва не толкова често през годината. И човек неволно си мисли:

защо не е всеки ден Трифон Зарезан

та да заживеем в единение с уважение един към друг, а не в завист, корист и омраза!?
Стоп оркестър! Кметът поздравиа шипченци и гости на празника. Дойде ред на отец Иван да освети курбана и трапезата. Всички станаха на крака. Амин! И празникът набра мощ като цунами. Скъп гост за втора поредна година на шипчеци бе кметът на общината Стефан Дамянов. Бе сред хората с усмивка на лицето, видимо доволен. Какво по-хубаво? Градусът на веселието се покачваше прогресивно нагоре. По-нетърпеливите  се улавиха на хорото. Най-сетне: няма само да ядем и да пием, дайте и да поиграем! По-настойчива за танците бе женската част от празнуващите. Винаги е така на Трифон Зарезан, защото на много от мъжете винцето и ракийката идват твърде много,  услажадат се, но какво да се прави – Трифон Зарезан е!
На свечеряване полека-лека редиците на празнуващите оредяха. Някои продължиха по къщите, други си полегнаха, уморени. Сигурно ще има и не до там доволни. Винаги е имало. Но празника го правят другите, онези, които обичат искрено Шипка и шипченските обичаи, празници и традиции.
Емил Пенчев