Чуждите туристи искат да видят тук български къщи с американски комфорт

57- годишният Петър Петров е ст.н.с.2-ра степен в БАН, ръководи секция “Природна среда”. Председател е на Българската асоциация за селски и екотуризъм /БАСЕТ/ вече 10-та година.
Неправителствената организация е създадена навръх Деня на лозаря през 1995 година, в момента в нея членуват 20 български общини. Членският внос в БАСЕТ е 60 лева годишно.
Ученият бе един от лекторите на проведения през почивните дни в Казанлък втори семинар по проекта “Възраждане на Казанлък”, по който съвместно работят Министерството на икономиката, Община Казанлък и Японската агенция за международно сътрудничество JAIKA.

Има ли го “чудото” селски и екотуризъм в България, господин Петров?
За съжаление много от нас очакваха, че след като формулираме понятието, чужденците направо ще се юрнат по нашите села. И те наистина се юрнаха, но за да купуват евтини къщи, не като туристи. Както наскоро кандидат-хазяин за селски туризъм от Лесидрен каза: “Какво по-хубаво от това? Ние ще ядем, пием и играем, а те ще ни плащат за това. Хем ще си правим кефа, хем чужденците ще ни плащат”. Това е една съвсем погрешна представа за селският и екотуризмът, по простата причина, че се изпускат твърде важни неща, предшестващи идването на туристи по нашите села. Като цяло още са в процес на зараждане селския и екотуризма у нас. Тенденцията е повече от категорична по отношение на интереса и психологическата нагласа на чужденците да се отбиват по нашите села. Що се отнася до екотуризма, то той има природо-познавателен, приключенски, на места с екстремни форми туризъм. Екотуризмът е повече философия, отколкото нещо конкретно. Има мераклии, които желаят да се запознаят с атрактивната българска природа, но този мерак засега не среща адекватно предлагане у нас.
Какво се крие зад желанието на чужденците да дойдат в българското село?
По наши анализи нещата опират до следния факт: българското село по различни дадености е доста различно от селските райони и землища в други страни - екзотично е. Особен тип позив в случая е селският двор. Той представлява в много случаи специална частна ботаническа градина и минизоопарк.
Заради минизоопарка и ботаническата градина на село ли идват тук чужденците?
Не смея да бъда краен, но май така излиза. Преди десетина години, когато правехме нашите проучвания за българското село, в района на Сухиндол сме засичали в едно стопанство 80 овощни вида и сортове, всичко това собственост на едно семейство. Такова разнообразие трудно могат да видят някъде накуп чужденците. Това ги привлича. Просто чужденецът идва и вижда много неща.
Но къде тогава се пресичат изискванията за европейски условия в българското село и запазването на неговия колорит и екзотика, според представите на чуждоземния турист? Знаем за техните претенции за тоалетната на двора..
Тази комбинация никак не е лесна. Да си хем модерен, хем атрактивен и самобитен. Наскоро в Троянско американци заявиха- “Великолепно е това, че къщите са с плочи отвън, че се виждат разни украси от дърво, но искаме вътре в българската къща да намерим американски удобства и комфорт”. Ето това трудно става.
Кое му е трудното?
За да се пригоди една стара къща към съвременните условия и изисквания за туризъм, това означава просто тя да се изгради наново. Пълно е тук в района ви с такива къщи. Чуждият селски турист не иска къща с дупка в градината в долния край, вместо топла тоалетна. Това е недопустимо. За един ден или за една нощ, човек може и да направи компромиси за дупката в градината, но ако остане седмица, как си го представяте ? Това вече е в категорията “активен отдих”. И никой не отдъхва активно при тези условия.
Защо обаче и вашата асоциация, и държавата десет години не вкараха селския и екотуризма в една нормативна база, не сътвориха нужното за този подотрасъл законодателство, с цел неговото развитие? Хората на село няма как да ползват кредит, за да обновят старата дядова къща. Никой не приема за ипотека кирпичения имот.
Това е съвсем вярно. Знаете на какво дередже е държавата. Будят се разни политически страсти. Идва лятото. Грижата на управниците на всички равнища често се ограничава в рамките на техния мандат. И съответно законовата инициатива е на съответното ведомство, само в рамките на съответния мандат. Няма приемственост. Ние сме слагали тези проблеми на масата, но резултат няма.
Под каква форма?
Писана форма. Ние сме били партньори с нашите предложения на различни форуми в различни министерства, но... всичко спира дотук. А и нямаме достатъчно ресурси, за да разчепкаме темата. Какво се получава? Само приказки. Интересът е основно към морския туризъм, хотелите там. Защото там са сега големите пари. Не се визира близък или по-далечен план. Визират се сегашните проблеми, тези, които правят туризма стопански, с многото пари. А в туризма многото пари са все още по морето и във високата планина. Не са в селския, нито в екотуризма.
Твърдите, че инвестиралите по морските ни курорти, все още не са осъзнали “златната мина” на село или самите села не искат мутрински капитали ?
Не. Но все още на морето са най- сигурни парите. На село това е по-рисково. Макар че вече започнаха да купуват по цели махали, по- евтино им излиза на бизнесмените така.
Кой е по-големият проблем на селския туризъм? Парите или недостатъчният патриотизъм?
Навъдиха се всякакви патриотари, които са с мераци да развиват селски туризъм. Най- големият патриотизъм се мери по стореното, не по приказките. Не опира и до много пари работата, а по-скоро до нагласи и традиции, но почитани и съхранени с вкус и усет към съвременността.
С какво вашата асоциация може да помогне на един млад човек, решил да превърне бабината си къща в атрактивно и носещо доходи място?
Да му даде акъл.
Само с това?
Какво друго? Та аз получавам 430 лева, да бръкна от заплата си ли? Най- добре е, когато сам се облъска младият човек. Все още в България акълът не се плаща. В моето село му викат ноу-хау. Ако това осъзнае младият човек, друго не му трябва. Та за какво са японците тук, а?
За какво?
За да дават акъл. Да изписват нещата. Не строят. Не инвестират. Просто дават акъл. Само че техният акъл струва много. А моят струва преминаване на Балкана, при това безплатно. Та ние с удоволствие даваме акъл на младите хора. Но до определена граница. После му казваме, че като тръгне да кандидатства по САПАРД и разни други програми ще му трябват куп неща.
Т.е. реално всичко е на приказки само. Ако човек реши нещо да прави, ще се сблъска само с неприятности?
Очакванията са, че туризмът ще е национален приоритет. Колкото до случващото се на село, то по-скоро все още е мечта, отколкото реалност. Няма онзи специализиран орган, който трябва да определи колко са реално оригиналните неща, които предлага селото, колко не са. Тук в този район има много потенциал за развитие на селския и екотуризма. Но е необходимо да бъде извършена много работа, не толкова много пари, колкото много предварителна работа. Иначе потенциала си го имам. Този вид туризъм се развива с т.н. “малки пари”. Дори на ниво “държава” могат да бъдат осигурени. Но всичко е въпрос на готови кадри, можещи и конкурентноспособни. А това е един от големите ни проблеми. Забележете, 56 са средните училища по туризъм в страната, 10 са висшите училища, които бълват на поразия всяка година кадри със специалност “туризъм”. На първо място сме в света по брой на глава от населението с такива кадри. И какво имаме насреща?
Като сме толкова наситени откъм специалисти в сферата на туризма, защо той не ни носи онези приходи, които да ни правят “номер едно”?
Има и други неща, които не са за споменаване. Например събираемостта на данъците от туризма е най- лоша в сравнение с всички други сфери- под 1процент в национален мащаб е. А в същото време туризмът има 13 процента участие в националната икономика. Просто в туризма най- лесно се крият приходи. Оттам куца и статистиката. А така или иначе българският туризъм се развива с добра стъпка. Близо 4,5 милиона са преминалите през страната ни туристи за миналата година.
По време на лекцията си на семинара в Казанлък миналата седмица заявихте, че екотуризъм , това е преди всичко природа и само природа. Осъзнават ли това хората на село, които се надяват, че екотуризмът ще реши всички натрупани с десетилетия проблеми в развитието на българското село?
Хората на село първо трябва да разберат, че няма откъде да вземат пари, за да инвестират. Просто трябва, ако имат две къщи на село, да продадат едната и парите от нея да инвестират в другата. Иначе, да чакат с приходите от екотуризма да стегнат дядовите си къщи, тая няма да стане. Част от хората на село имат що-годе направени къщи. Но има и други, които предпочитат да подпират кривите си дувари на ракия със съседа, вместо да си оправят прегърбения от снега дувар. За този отрасъл трябва да се разбере едно- инициатива и пак инициатива. Табихет заради самия теб. С риск да не ти се върнат парите. Това е истината за селския и екотуризам.
Има ли панацея за българския селски и екотуризъм?
Нещата общо взето бавно, но сигурно се движат в положителна посока. Все повече от усилията се връщат. Панацеята е проста- да не се постява каруцата пред коня. Отиваш на пазар с туристически продукт, изпипан, проверен чрез пилотни програми и чак тогава казваш на туристическата борса – “елате и купувайте!”. И тогава наистина ще идват туристи. Те вече поумняха и не се лъжат по лъскавите рекламни брошури, направени само като за панаир, без каквото и да е истинско покритие.
Деляна Бобева