Защо някои твърдят, че се връщат оттам, където никога не са били?!

Наистина, защо? Риторичен въпрос. Идат “свободни, честни и демократични” избори, а в такава обстановка по правило адреналинът на политическите партизани скача на 100 процента /че и нагоре !/. Чета, слушам и гледам из казанлъшките медии /по-скоро с досада/ как хора с близък до нулата положителен обществен принос дават интервюта и правят изявления по различни поводи, пълни с гръмки фрази, заявки за намерения, гравитиращи главно около собствените им персони и идеологически простотии, близки по съдържание на лозунгите на партията през 50-те години на миналия век. Разбира се, в условията на едно демократично общество всеки може да приказва, каквото си иска. Да се прави на шут, на велик, на какъвто си иска. Вредното в случая е, че този някой или тези някои упражняват политическите си клоунади не за своя сметка и на свой гръб, а на гърба на партията, движението, сдружението или там каквато организация представляват. А там, както във всички обществени организации, винаги има хора с нормална ценностна система, с чувство за морал, достойнство и претенции за политическа грамотност. Бих добавил, че сред тях има и достатъчно противници на “късата памет”. Аз лично не разбирам тази, превръщаща се в моден феномен тенденция през последното десетилетие, да се правиш на такъв, какъвто нито си бил, нито си, нито ще бъдеш. Не че не мога да коментирам нейния генезис. Напротив! Между другото, тази мода се оказа заразителна и с голям успех се пренесе и върху други персони от казанлъшката публична палитра. Да се пробваме ли да изясним нещата в едно изречение? О’кей! Кажете тогава, какво ще отговори онзи, който се прави на такъв, какъвто не е, на питащия, който също не е това, за което се представя?! Както би казал Сашо Диков от Канал 3 - “ нещата са видимо едно към едно”. Наслагването на лъжливи представи за хората и нещата, но най-вече за хората, могат да облагодетелстват онези, които го правят, но влачат тежки последствия за обществото като цяло. Типичен пример са парламентарните избори от 15 години насам. Кажете, кой парламент и излъчено от него правителство се радваха на народната любов и уважение повече от година /две са май много/? Избирателите, изманипулирани от съвършенството на качествата на този или онзи кандидат, на тази или онази партия, сдружение, съюз, движение и т.н., отиват и гласуват, влагайки в малката хартийка, наречена бюлетина всичките си надежди за по-добър живот и по-добро бъдеще за децата си. За да установят само след няколко месеца, че за пореден път са били излъгани. Ако перифразираме Уинстън Чърчил, несъмнено реализмът не е най-доброто, но по-добро от него няма . Трябва да си достатъчно глупав, за да твърдиш, че твоята истина е истината от последна инстанция. Още по-смешно е, да се вземеш на сериозно. Но съм дълбоко убеден, че е по-добре да не лъжеш хората, отколкото обратното. Най-сетне, ако ти знаеш повече за някоя истина, излез и я кажи публично. Със сигурност ще си спечелиш врагове. И ако се страхуваш това да не ти се случи – замълчи. По-достойно е, отколкото да мултиплицираш лъжата.
Емил Пенчев