За кучетата, медиите, вятъра и бурите

Много шум се вдигна покрай нахапването на млада жена от София от бездомни кучета. Доста журналисти си позапълниха медийното време с тази тема, вероятно немалко хонорари си докараха с коментари все в една посока- колко опасни са “помиярите”, какъв подвиг е извършил бившият вече букурещки кмет като ги е изтребил напук на Бриджит Бардо, как пречат “кучезащитниците”...
Комай само едно малко коментарче от Рим за това как в най- наситения с цивилизация европейски град хората оставят панички с храна по улиците, не бе в тон с общото внушение. Не закъсняха и обещанията на “отговорни фактори” за “радикални мерки” и “окончателно решаване” / това май напомня на нещо?/.
Пълен консенсус, врагът е набелязан / и безпомощен, не като тези, дето ограбиха България или я харизват на чужденци/, да действаме!.
Само че

казаната наполовина истина е лъжа

а ако не се даде и думата на другата страна, според стария принцип, тогава си е направо жива манипулация.
Независимо дали е продиктувана от лични убеждения, глупашки непрофесионализъм или материален интерес.
Всъщност се смесват няколко съвършено различни проблема и се правят прибързани изводи.
За съжаление за немалко хора животните с техните чувства и поведенчески модели са само досадна подробност и източник на месо, кожи или забавление, а непознатото неизбежно ражда страх- в случая нещастието нямаше да се случи, ако жената е знаела азбучната истина, че край куче /все едно бездомно или домашно/, не се бяга.
Но това не чухме в нито едни от иначе пълните с поуки коментари....
Безспорно градовете ни са пълни с бездомни кучета и те наистина понякога са източник на зарази и паразити / такива впрочем са и врабчетата, и гълъбите, дали да не приложим за хигиена китайски модел от “големия скок”?/.
Но докато недобросъвестни граждани изпъждат животните си, докато няма ефикасен механизъм за санкции и контрол на популацията на домашните кучета /и тях да изтрепем, а?/, този проблем ще съществува.

 Не е нужна голяма наблюдателност

за да се види, че кастрираните и ситите бездомници не са агресивни към човека. Такива са гладните, гонените, измъчваните, усетили силата си в глутницата.
В случая бе завоалиран друг проблем- че отговорните общински служби не само не правят единствено допустимите от морална гледна точка кастрация и обезпаразитяване, а са превърнали контролирането на кучешката популация в доходен личен бизнес- освен от тлъстите бюджетни заплати, се печели от търговията на кучешки кожи, от продаване на животните в лаборатории за изтезания. Пардон! За опити. От спестени упойки за т.н. евтаназия /тоест повече или по-малко мъчително убиване/.
Спорно е

какъв морал трябва да имаш

за да работиш на такова място и по такъв именно начин. Но безспорно е, че така вдигнатата врява даде на тези лица мощно рамо.
Ако избиването в изолатори беше толкова ефективно, защо при похарчените огромни бюджетни средства броят на бездомните кучета е все така внушителен- последните вина за това нямат.!
А всъщност лекарствата и манипулацията за обезпаразитяване и кастрация, при умерено заплащане на служителите, излиза не повече от 30 лева.
И ако не се присвоят средства от това, а се работи съвестно, за няколко години популацията ще се стопи трайно, при това само с кастрация.
Гражданите, които роптаят, че тези пари можело да се дадат за деца /такива обикновено възмутено млъкват като ги попиташ с колко са помогнали те лично/, могат сами да преценят, че при постоянни възможности за изхранване наличието на животни без размножителни способности, ще бъде потискащ фактор и за останалите плодовити индивиди, докато масовото избиване само разчиства екологичната ниша за ново размножаване и съответно нови разходи.
Впрочем и сега харчовете за това са капка в морето, в сравнение с “особено полезното” за България поддържане на нашия военен контингент в Ирак на цена “500 български Коледи”...
Друг голям проблем е, че у нас

няма достатъчно силни животозащитни

/това е точната българска дума/ граждански сдружения, които да подпомагат и да контролират общинските власти, а общуването с бездомните кучета и котки е по-скоро дело на единични ентусиасти, за които грижата за тези животни е често финансово непосилна, а разправията с бюрокрацията - отчайваща.
Вместо да се подкрепят въпросните граждански сдружения, вместо всячески да се поощрява “осиновяването” на улични животни / защо не приемем, например временно освобождаване от такса “смет”, при съответното спазване на нормите за отглеждане/, то за стопаните с всички кучета се налагат данъци, а нечий перверзен ум е измислил и заплащане при вземането на животно от изолатора, където всъщност то е осъдено на смърт...
За съжаление точно тези ентусиастиперфидно уязвява сегашната медийна кампания!
Вероятно след нещастието с жената и в резултат на вдигнатия шум, много от привържениците на избиването ще бъдат задоволени- хиляди кучета ще бъдат умъртвени- и “лоши” и кротки./ Повечето кротките, защото са по-доверчиви/. И много хора- добри, милосърдни хора, ще бъдат унизени и ще стаят в себе си гняв, болка и отчаяние.

Но след няколко години историята ще се повтори!

Защото тази врява изригна от отровилата душите ни ценностна система за прокълнатия 20-ти век, който роди арменския геноцид, ГУЛАГ, Освиенцим, Хирошима, Сабра и Шатила.
А ако някой ръкопляска, мислейки, че без кучета по улиците децата му ще са по-спокойни, да не бърза: или те самите някога ще го заклеймят, или ще са отрасли духовно стерилни- и тогава тежко му!
Защото по света възпитават в любов към животните, но и възпитават чрез любов към животните.
И ако утре някой ученик пребие старец или разфасова приятелката си, да не се чудим- сеем вятър, ще жънем бури!
Георги Бяндов, учител, Казанлък