Съкровището на хан Кубрат идва в Казанлък

Казанлъчани и гостите на града ще почувстват силата на Велика България с уникална експозиция на две съкровища в ИМ „Искра“.

На 19 януари, понеделник, от 17.30 часа в залата на ИМ „Искра“ официално ще бъде открита изложба, събрала под един покрив две уникални съкровища от времето на Велика България. Това са час от съкровището на хан Кубрат, открито край село Малая Перешчепина, днешна Украйна, и старобългарското съкровище, открито край банатското село Над сент Миклош, днешна Румъния. Експонатите са от фондовете на Националния исторически музей и ще гостува в ИМ „Искра“ до началото на м. май. Входът е свободен.

Цялото съкровище на хан Кубрат е съставено от над 700 златни и сребърни предмета с общо тегло 75 кг. Включва предмети с различна културна принадлежност  - с византийски произход, с ирански произход и предмети от т.нар. „степна култура“. Съкровището е случайно открито от две пастирчета през 1912 г. край с. Малая Перешчепина. То е най-голямото ранно-средновековно съкровище от стотици златни и сребърни предмети. През 70-те години на XX век българският археолог Станчо Ваклинов прокарва тезата за неговия български произход. Едва през 1984 г. Й. Вернер категорично свързва находката с основателя на Велика България хан Кубрат, като разчита монограмите върху два от пръстените – „На Кубрат“ и „На Патриция Кубрат“.
Съкровището от Малая Перешчепина и обвързването му с първите години на българската държавност недвусмислено определя водещото място на България в международните отношения през VII век, категорични са историците.

Съкровището от село Над сент Миклош е открито през 1799 г в банатското село Над сент Миклош. Едва през 1884 г. е изследвано за първи път, а през 1943 г. Никола Мавродинов окончателно обвързва съкровището с българската държавност и териториалното разширение на България на запад. Съкровището е сложен феномен сред художествения метал на ранносредновековна Европа. Състои се от 23 съда с общо тегло близо 10 кг. Датира се към VII – IX век. За българския му произход свидетелства изображението на номадски вожд върху един от съдовете.Историците свързват този персонаж с представителния паметник на българското езическо изкуство – Мадарския конник. Блясъкът на съкровището от Над сент Миклош още веднъж отразява величието на българските канове.

(През 632 година вождът на племето оногондури обединява всички български племена, отхвърля зависимостта от тюрките и създава държавата България. Територията на държавата е толкова голяма, че византийските хроникьори я наричат Велика България. Кан Кубрат е един от най-образованите хора в Европа в тази епоха. Четвърт век той живее във византийския двор и израства с император Ираклий, с когото остава личен приятел. Заедно с много знатни българи приема християнството и след смъртта му е погребан край Полтава по християнски обичай.)

На снимката: Пръстен - печат с монограм, сребро с позлата

Пресцентър на Община Казанлък