Линията Казанлък-Карлово - преломен момент в живота на обикновените казанлъчани

През октомври тази година се навършиха 65 години от откриването и пускането в експлоатация на железопътната линия Казанлък-Карлово.
С откриването на тази линия, за казанлъчани и живущите в селата на бившата казанлъшка околия пътят до София се съкращава чувствително.
Преди откриването на тази линия пътят до София преминава през гарите Тулово, Стара Загора и Пловдив. Пътуването трае не по-малко от 12 до 14 часа. При тогавашното състояние на вагоните – малки, тесни, с дървени пейки, претоварени с пътници, то е много изморително.
С откриването на новата линия, за София вече се минава през Карлово и Пловдив, в резултат на което времето за пътуване се съкращава с няколко часа.

До 1939 година Казанлък

е крайна гара на железопътната линия, която свързва града с населените места в страната. Линията Тулово-Казанлък е открита и пусната в експлоатация на 20 ноември 1921 година. До тогава, на които от казанлъчани се налага да пътуват за Северна или Южна България, отива с конски или друг вид превоз до гара Тулово и оттам се качват на влака.
Значението на новата важна съобщителна артерия е оценено още през 1895г., когато в Народното събрание се повдига въпросът за нейното проучване. През 1909 година са отпуснати средства за тази цел.
Голяма е радостта на казанлъчани и особено на населението от западните села на околията, които тогава нямат връзка и към Тулово, когато започва строителството на линията.
Затова толкова много народ, може да се каже цал Казанлък, се стича на гарата при нейното откриване и пускането и в експлоатация.

Денят е 3 октомври 1939 година

Гарата е украсена със знамена и цветя. Голяма арка, обкичена с борови клонки, знамена и портретите на цар Борис III и царица Йоана дават колорит на цялата украса.
В осем и половина часа на гарата спира, идващ от София през Стара Загора и Тулово специален влак. От него слизат министър-председателят д-р Кьосеиванов, председателят на Народното събрание Ст. Мушанов, министри и много официални лица.
Около половин час след него пристига влакът на царя, целият обкичен със зеленина и цветя. Под звуците на националния тогава химн “Шуми Марица” и мощно “ура”, от царския вагон слизат цар Борис III, царица Йоана, княз Кирил и княгиня Евдокия.
Приветствено слово към царя отправя тогавашният кмет на Казанлък Иван Попдимитров. Двойки в народни носии поднасят букети цветя на царското семейство. Отслужен е молебен.
Началникът на отдел “Строежи и проучвания на нови жп-линии” инж. Митов дава подробен отчет за строежа на линията.

След доклада царят

с ножица в ръка се приближава до трикольорната лента, опъната по дължината на арката и я прерязва с думите: ”Обявявам железопътната линия Казанлък-Карлово за открита в експлоатация. Нека тя обслужва интересите на българския народ и бъде двигател за благоденствие на този хубав наш край. Бог да е на помощ!”
Около десет часа специалният влак на царя с височайшите особи потегля за Карлово.
“На всички спирки и гари - разказва зет ми, съпруг на моята сестра - инж. Марко Димов, ръководител на строежа на жп линията- влакът спираше и царят поздравяваше и приемаше поздрави от множествата посрещачи. Последните, наред с това, му поднасяха и най-различни подаръци.
Иван Събчев