Еликсирът на живота - това е козето мляко за скобелевката Дана Даневска

Седемдесет и шест годишната Дана Даневска е родена в Скобелево. Завършва Педагогическото училище в Казанлък през 1948г. Учителства пет месеца в Голямо Дряново и десет месеца в турското училище в родното си село, след което не може да си намери никъде работа. Попада в графата “ неблагонадеждна”, заради политическите убеждения на баща си, член и секретар по онова време на БЗНС “Никола Петков” в Скобелево, заточен в Белене, където прекарва 18 месеца в затвора. Младата жена започва работа като общ работник в балкана, като заедно с мъжете ремонтира крайпътните канавки. Близо година работи като чирак в частна работилница – прави дървени гребени. След излизането си от затвора баща и купува през 1951г. къща в Голямо Дряново, където днес живее Дана. За тридесетгодишната си учителска практика в София тя получава мизерната пенсия от 84 лева.
Диспансеризирана

като онкологично болна

след пенсионирането си през 1983г. Даневска се захваща с козарство, като с козето мляко се и самолекува. “Благодарение на това мляко вече 21 години, откакто ми откриха заболяването, съм жива”, разказва тя. Изчела е много литература за това мляко, нарича го “еликсирът на живота”, за който може да разказва с часове.
“Боже мой – кръсти се иначе ненабожната Дана – престъпление срещу нацията е стореното от Министерския съвет на 15 май тази година, когато той записа в преговорната си позиция по глава “Земеделие”, че козите в България се отглеждат единствено за производство на месо! Тия прехвалени европейци ще ни вземат залъка от устата, само и само да ни натрапят своя начин на живот, без да ни питат искаме ли го или не. Такава продажност и нагаждане са срам за българите”, заключава тя и е категорична, че козето сирене е

лекарство за всички болести

но не може да лекува единствено продажността на нашите политици.
“Тридесет години съм учила деца, почти двайсет години отглеждам козички и стигам до заключението, че децата и козичките си приличат много по лудориите, привързаността, безгрижието и готовността винаги да играят. Козичките са най-музикалните животни – прихласва се Дана.- Всички имат музикално образование, специалност тъпан. Проверявала съм този им талант на ламарина в двора и с часове съм се наслаждавала на музикалните им изпълнения на африкански ритми, докарани с ударите на четирите им копита. Ако пък забравя да прибера ламарината, безплатният концерт може да продължи и през нощта.
Преди няколко години

моите козички се нароиха

и достигнаха до 26, 12 ярета и 2 пръча. По нрав и характер бяха различни – едни умни, други не приемат чуждо мнение, трети – инатлии. Затова и ги кръстих с имената на известни хора, за които гласувахме, дори и ги изпратихме в парламента, за да оправят хала ни – Нора, Снежана, Надето…, а двата пръча носеха запомнящите се имена – Александър и Монката.Е, имаха и кусури моите козички, често забравяха да влизат в кошарата, пардон, в парламента, но това не им стана навик.
В момента имам само три козички – певици от по-старото поколение и един композитор-пръч, който е продуцент на написаната от него песен – “Кога му дойде времето”, която разучават вече три години и все нищо не излиза. По всяка вероятност песента ще излезе на пазара идната есен, но ще е от друг композитор, с друг текст и музикално звучене в сърцата на хората.
Сутрин и вечер баба Дана дои по три-четири килограма всеки ден от своите козички. “Не е много това мляко, но

аз съм най-богатата

защото винаги на трапезата има мляко и сирене – и за мен, и за децата в София. Богата съм, защото благодарение на козето мляко и сиренето вече съм пълноценна и здрава жена. От здравето няма по-голямо богатство. Три-четири килограма козе мляко е много, много за една пенсионерка”, пояснява баба Дана.
От векове българинът нарича козата “кравата на сиромаха”, поради непретенциозността и към храненето. Отгоре на всичко е чистница – от нахапан хляб, макар и от човек, не яде и винаги пие от чучура вода. От незапомнени времена, хората са забелязали невероятните качества на козето мляко и го кръстили “бялата кръв”. Дори Хипократ твърди, че то лекува туберкулоза и го описва като виагра, която помпа потентността у мъжете.
У нас се отглеждат кози от породата “бяла млечна”, получена от кръстосването на месни породи сеански кози внесени от Германия и Чехословакия през 60-те години на миналия век. На територията на Казанлъшка община от тая порода се отглеждат над 30 хиляди екземпляра, а козите са семейна гордост за селата Турия, Скобелево, Горно Сахране, Ясеново…
Кольо Николов