“Фрактал от лично пространство"

   Първата книга се появява неизменно в резултат на протест. Както когато дълго си наблюдавал едно още неоформено парче материя, подложено на натиска на пространството - как се гъне, притискано от всички страни от инквизиторския процес, в който пространството със страховито насилие стяга, свива и издува материята. Тогава тя заема окончателната си форма, но винаги в нея се съдържа онова, което и е било първоначално заложено.
   Така и с книгата на Елена Цанева - Савови. Който познава самата авторка -като човек и от публикациите й  в сп.”Кула” и в-к “Искра”, знае какво да очаква. Това е книга за надмогване и покоряване на натиска - в човешко и космическо измерение. За отиване и връщане към и от Смисъла, за осъзнаване на вечните ценности в битието и в духа човешки. За да се стигне до най-последната, вечната ценност -  на не-гордост и осъзната маловажност - че човек е прашинка, кал, пръст... Дотогава - борба на духа за съкровището безценно свободата! И за част само, парченце, фрактал от лично пространство.
   Многото ясни и категорични образи, овладяли у себе си поетичното; мисленото в дълбочина и широта съвремие, оголено до кокъл; безпощадно непроменимото време вътре в нас - като бъдещето, което очаква всички ни, каквито и да са амбициите ни;  връщането към личното минало с неговите уроци -  още много достойнства между страниците, заради които една поетична книга се нарича такава.
   Много пътища има в тая книга, много човешки криволици, лутания, изплувания - и всички към Ешафода и бесилото или към Голгота. В единия случай те водят натам,  в другия - сам тръгваш, собствената ти съвест управлява смирените ти крачки по пътя, отреден на търсещия грешките си. Каквото е поетът всъщност. Вечно подозиращ себе си в недостатъчна доброта и любов към хората, вечно готов да бъде жертва - заради неосъзнатите и заради тях отива на кладата на стиховете си, в чиито пламък или да изгори, или да покаже другиму пътя. Господовата същност на поета - с още един знак в нашия град!

Женя Димова