Костов проговори, за да доразбире Съюза на демократичните сили

Още ли сте седесар?
Аз се считам за седесар, защото всички недоволни от тогавашното управление, демократично мислещи хора се обединихме да променим онази система и да работим за тази промяна, с надеждата за нещо по-добро. И то действително стана по-добро, но е по-трудно. Преди пак беше добре, но беше и по- лесно. Сега е добре, но по-трудно. Това е разликата. За тези 15 години на частния бизнес и инициатива се даде път и вече важи правилото: на всекиму според способностите и възможностите, според начина на мислене, според образователния ценз, според вложеното усилие.
Какво не успя да надживее синята идея за тези 15 години?
Самовлюбването на лидерите и идеята за тяхната незаменимост.Навремето лозунгът на Иван Костов беше: “ Който загуби изборите, си отива”. Ние загубихме изборите, но върхушката горе остана. Независимо, че ние изцяло работихме по тяхна програма, стратегия и тактика, в крайна сметка виновните излязохме ние, въпреки че спазвахме стриктно и точно разпоредбите и решенията на националните съвети, с риск да разцепим партията, с много скандали, защото се получаваха ред недоразумения и противоречия между нас.Всеки един от партньорите си искаше своето във властта, а бяхме длъжни да отстояваме формулата на “ОДС” и да запазваме позиции.
В началото СДС бе Съюз от демократични сили, после стана партия, сега пак е на път да се превърне в конгломерат от много партии, обединени евентуално от една кауза. Всъщност какво е това, което сега остана от СДС?
Малка част от онова СДС. Но все пак го има и хората вярват в него, въпреки всичко. Аз се надявам, че ще се надживее този антагонизъм, който сега съществува между отделните лидери на партиите и ще се постигне обединение. Друг път няма.
Тоест има бъдеще обединената синя идея?
Има, стига да се направят разумни компромиси от всички страни.
Най-големия компромис, който трябва да се направи в името на това дясно обединение?
Да се загърбят различията и личните взаимоотношения, тогава ще се получи.
Възможо ли е да се загърбят личните взаимоотношения, при положение, че самовлюбването, като синдром на лидерите в дясно, не е надживяно?
Лидерите са длъжни да проумеят това. Не може да се изживяваш като несменяем и незаменим лидер, както беше тук. “Ние можем да се обединим, ако всички ме подкрепят за кандидат-кмет”. Спомняте си това, нали, за Николайчо. Значи обединението е готово, но всички трябва да ме подкрепите!”
Бяхте лидер на СДС-Казанлък в най- романтичните, най- спорните, най- революционните му години. Но си тръгнахте, като че ли обиден от там? Преживяхте ли тази обида, все пак вложихте доста лична енергия в тази кауза, много свои пари. Всъщност, защо си тръгнахте?
Тръгнах си, защото сметнах, че е достатъчно това, което според мен съм направил за СДС. Не съм имал лични амбиции да раста в политиката, да правя кариера в нея. Дадох, каквото можах за 6 години на СДС. Влязох в СДС, защото исках да променя нещо към по-добро, обидих се и не съм удовлетворен от свършеното по време на нашето управление.
Защо?
Защото много неща се обещаха от страна на Иван Костов, но в крайна сметка голяма част от тях не бяха изпълнени. Например, трябваше да бъдат реабилитирани осъдените от Народния съд, аз лично съм засегнат от това. Имаше още много неща, но това бе едно от най- важните, нали все пак СДС е антикомунистическа организация, редно беше тези въпроси да се решат.
Иван Костов ли е основният виновник за краха на СДС?
За мен, да. Още преди няколко години заявих, че Иван Костов трябва да е вън от СДС, за да се оправи партията. Но явно е, че това не стана. Той си има последователи и съмишленици. И оцелява. Иван Костов разби СДС последователно и ритмично. Въпреки всичко той си е все незаменим, все той. Сега пак е незаменим, не мога да ги приема тези неща.
Кой разбива сега СДС?
СДС спря да се разбива, защото вече няма какво повече да се разбива. До този момент Иван Костов го разцепи на части.
Но тук в Казанлък без Иван Костов СДС не е онова, което Вие оставихте?
Е, това е друга тема. За да го има онова СДС, трябва да се работи много. Трябва да се убеждават хората, иска и време тази кауза. И най- сетне да имаш желание да работиш за идеята, не за поста, който може да ти осигури тя.
Вие сте един от тези, които броиха пари за съборения вече СДС-имот в центъра на Казанлък. Преживяхте го тежко. Съзирате ли символ, знак в разрушаването на къщата, купена с пари от дарения?
Изживях това много болезнено. Огромна енергия вложихме в закупуването на къщата, в събирането на парите. Нападаха ме от най- различни места, че видите ли, купувам тази къща за себе си и ще си я делим с още някой от партията. И когато я взехме, направихме проект. Според него тя трябваше да има два етажа – един за отдаване под наем, за да можем да получаваме като организация финансови средства, а горния етаж бе за партийна централа, със зала за съвещания и събрания и две стаи за ръководството.Проектът ни бе одобрен от главния архитект на Общината. Започнахме и строителство, пак с дарения и стигнахме до покрива. Това обаче трябваше да се довърши от новото ръководство.И затова има решение от последното Общо събрание, когато бе избран новият председател Николай Александров. И той обеща да я довърши. Сега къщата я няма. Събирахме пари от хората - лично аз съм дал около 2 хиляди долара през 1995 година. Петко Папазов даде, Ваня Борисова, Дешка Минчева, Бончо Сарафов, Димо димов, много хора дадоха пари. Всеки подпомогна по някакъв начин каузата да си имаме офис. Съжалявам, че така се получи. Като събориха къщата, сякаш събориха нещо от мен.
Как си обяснявате мълчанието на днешното СДС-ръководство по отношение на съборената къща и годишнината?
Като мълчанието на Иван Костов. То е същото.
Но той проговори сега?
За да доразбие СДС. А мълчанието на СДС-тук е резултат от много празни приказки. Не знам докога хората ще се лъжат от празните приказки на някои други..
Преди 15 години хората искрено повярваха в надеждата, че “Времето е наше!”. Сега има ли печеливш лозунг, кауза синята идея?
И аз повярвах в много неща преди 15 години.И това не беше лесна вяра. Но все пак съм доволен от факта, че нещата се промениха. Може да са трудни, но се промениха в добра посока- всеки може да работи и да печели. Работа има достатъчно, клишето “няма работа” не е вярно. Е, друго нещо е, ако искаш да работиш по специалността си, но в момента не може. Все ще може някога да се надяваш, ако си упорит, амбициозен имаш желание и си последователен.
Чие е времето сега?
Пак е наше. На всички. Каквото ние самите направим за себе си, това ще е. Времето е наше. От нас зависи промяната.
Деляна Бобева