Клуб “Дружба” - огнище за просвета и политическо свестяване на работническия свят

На 25 декември 1894 година, само три години след Бузлуджанския конгрес, казанлъшките социалисти основават работнически клуб “Дружба”. Както свидетелства един от учредителите на клуба, бележит деец на социалистическото движение в България и наш съгражданин Константин Бозвелиев, за помещение на клуба “ се нае един локал от  Къренската махала на Казанлък на улица “Опълченска” / сега “Христо Ботев”/, срещу кръчмата на наши другари, братя Бозукови, където беше сборният пункт за прекарване на свободното време на всички наши другари от тая махала”.
Тази година се навършват 110 години от учредяването на работническия клуб в Казанлък.

В спомените си Константин Бозвелиев

отбелязва, че целта на клуба е “да се създаде единен център за привличане и въздействие на работниците; да стане тоя център огнище за просвета и политическо свестяване на работническия свят в Казанлък и за неговото организиране под знамето на  социализма.”
Клубът бързо се обособява като оживено средище на социалистическата мисъл. С активната пропагандно-просветна дейност на социалистически идеи той надхвърля мащабите на градската и регионалната си значимост и е едно от първите в страната организирани просветни средища  на Българската социалдемократическа партия. В своето седемгодишно съществуване в залата на клуба, всяка събота и неделя, както свидетелства Бозвелиев, се изнасят “ стотици речи, сказки и реферати… по най-разнообразни теми, по теория на социализма и неговите практически задачи, по въпроси политически, икономически, социални и такива, които съставляват злобата на деня.”

В неговата любопитна аудитория

между сладкодумните лектори и червени “професори” са и видните дейци на социалистическото и социалдемократическото движение у нас Георги Кирков, Константин Бозвелиев, Никола Габровски, Евтим Дабев и други. Клубът е посещаван от Димитър Благоев и Янко Сакъзов. Чрез клуб “Дружба” казанлъшката прогресивна общественост има възможност да се докосне до тогавашната европейска социалистическа теория. Лекторите и ораторите на клуба сполучливо я свързват и вплитат в една приемственост с ценностите на възрожденското наследство на България.
Ето някои от множеството сказки, лекции и беседи, потвърждаващи този извод – “Патриотизмът и работниците”, “Произход и развитие на капитала”, “Учението за пролетарията в днешно време “, “Произход на царската власт” - с лектор Константин Бозвелиев, “Работническите организации и ползата от тях”, “Слово за Ботев”, “Социалният въпрос в стария Рим”, “Народното събрание и работническата партия, “Избирателното право и неговото значение за работниците” – с лектор Георги Кирков, “Произход на конституционното управление” с лектор Евтим Дабев и др.
С други думи, клубът се превръща в своеобразна

академия на социалистическата теория

и практика през онези години на първоначалното натрупване на капитала и благодатен сеяч на идеята за социална справедливост и работническа солидарност.
Този активен период на съзнателна пропаганда и просветно-образователна дейност на “Дружба” щастливо се съчетава с издаването в Казанлък на “Работнически вестник”. Това значително допринася за издигане равнището на интелектуалния политически потенциал на местната социалдемократическа организация и за разширяване “ареала” на социалистическите идеи в селищата на тогавашната Казанлъшка околия.
Клубът има определена заслуга за преодоляване на кръжочния характер в дейността на социалистическата дружинка в Казанлък и нейната обществена легитимация и заемане на авторитетно място в публичното политическо пространство. Никак не е случаен фактът, че нашият град става един от пионерите на организираното социалистическо движение в България. Свое място и определена заслуга за това има  и работническият клуб “Дружба”.
Сега, когато от висотата на началото на дведесет и първото столетие, с очите на безпристрастни критици – изследователи се вглеждаме в дейността на клуба, не може да не ни направи впечатление обстоятелството, че той е бил за времето си едно своеобразно олицетворение на непоколебимата и романтична вяра на първоприемниците на социалистическия идеал в страната ни в един другояче устроен свят – свят на солидарност между трудовите хора, свят на свобода и социална справедливост.
Семената на социалистическите идеи, които преди 110 години посява клуб “Дружба” в Казанлъшкия край, намират благоприятна почва.

В начеващата си зрялост

те изстрадват своята жизненост през горнилото на Септемврийското въстание 1923 година. Проверяват своята издръжливост и сила в годините на антифашистката съпротива  1941-44г., защитават непреходността си през противоречивите и сложни години на тоталитарния социализъм.
Днес с прочита на социално-икономическите и политически потребности на 21-я век идеите на социализма търсят новите си измерения. Те имат не само славна история и настояще, но и бъдеще. Стремежът на човечеството към социално добруване е вечен, защото “не се гаси туй, що не гасне”.
Казанлъчани, независимо от ценностите и политическите си предпочитания днес, имаме всички основания да се гордеем с дейността на работнически клуб “Дружба”. В кладата на многовековната  борба  на народа ни за социална справедливост, клубът внася силна искра, с което остава в историята на Казанлъшкия край и в историята на социалистическото движение в България.
Георги Захариев