Урок по зрелост дадоха на възрастните ученици от СОУ “Антим I”

Славяна Узунова

В навечерието на Коледа и Нова година, миналия петък учениците от 12г клас в СОУ “Екзарх Антим I” предадоха урок по зрелост на възрастните и проявиха воля в желанието си да помогнат и доставят радост на своя съученик Диан, на когото са нужни 36 хиляди лева за закупуването на растежен хормон. В деня на осемнайсетгодишнината му, на 10 декември, в камерната зала на ДК “Арсенал” дванайсетокласниците организираха концерт с благотворителна цел, в който взеха участие формации на училището и колективи от различни културни институти в града. Идеята е изцяло на учениците и е родена в часовете по общество и личност, където им е поставена задачата да разработят проект с обществена значимост. Тогава те решават техният проект да не е теоретичен, а да има реални измерения – да помогнат на своя съученик да събере необходимата му за лечение сума. 854 лева са събрани в резултат на благотворителната акция.” Измежду парите имаше и монети от по 1 и 2 стотинки, децата са отделяли от закуската си- коментира развълнувана майката на Диан. - Досега никой не е правил подобно нещо за него, в емоционален план, успяха да го изненадат”.
За 18-я си рожден ден Диан получи най-големия подарък - надеждата - “Не бива да губиш надежда, че има начини да ти се помогне”, се обърнаха към рожденика съучениците му, които са всеки ден с него и познават много добре проблема му. Със своя лепта в благородната кауза участват и учителите от СОУ “Екзарх Антим I”, съдействие на ентусиастите са оказали председателят на ОбС Иван Гороломов и кметът Стефан Дамянов, който днес дава благотоворителен коктейл, и част от средствата събрани на него ще бъдат дадени за лечението на Диан. Родителите му са безкрайно благодарни на всички, станали съпричастни към проблема на техния син, на всички участвали в организацията на проявата миналата седмица.
Ентусиазмът на дванайсетокласниците не спира дотук, те имат идеята да направят голям концерт, с участието на всички училища в общината, като в благотворителната акция се включат и неправителствените организации на територията на Казанлък.

Освен събраните от децата 854 лева, по сметката на Диан, обявена във вестник “Седмица” до момента са набрани само 100 лева, 1000 лева отпусна Общинският съвет. Семейството на Диан продължава да пише до инстанции, обяснявайки ситуацията, с надеждата, че ще има резултат. Но, уви, не само резултат, а и отговор липсва на техните писма. Същото е и положението със съучениците на Диан, които вървят по пътя на семейството му, с тази разлика, че те са безкрайно озадачени от безхаберието на институциите по такъв жизненоважен за един млад човек въпрос, но това не ги обезкуражава. Те са категорични, че ще продължат.
Кошмарът на Диан и семейството му започва от началото на август 1995г. От тогава в продължение на 9 години те се лутат сред перипетиите и бюрократичните спънки на здравната система, граничещи с абсурда и цинизма. След няколкото примерни диагнози – вирусна пневмония, левкемия, в Клиниката по детска ревматология в София му поставят и точната - ювенилен хроничен артрит-системна форма. Започва лечение, което продължава и до днес. Първоначално започва лечение с урбазон, основното лечебно средство за артрит, което обаче нанася поражения - Диан вече има медикаментозен гастрит. Другото поражение вследствие лечението с урбазон – забавен е растежът и въпреки, че е на 18 години, ръстът на Диан е 128 см, като на деветгодишно дете. В България лекуват артрита, но не и последствията от урбазона. Недостатъчни за лечението са както средствата от държавата, така и здравната осигуровка, а по груби изчисления месечно за Диан са необходими по 1500 лева.

2001 година благодарение на спонсори, организирани от приятел на семейството, детето е подложено на лечение в германската клиника Бух. Престоят и лекарствата там се оказват преломен момент за състоянието на Диан – лекуват го с ембрел, който струва 6 хиляди лева месечно. Лекарствата се набавят с помощта на чужденци.
За преодоляване на изоставането в ръстта обаче е необходимо прилагане на растежен хормон в продължение на една година, който струва 30 хиляди лева. Диан няма безплатно право на този хормон по закон, тъй като спирането на растежа през 2002г. е в следствие лекарствена употреба, а не е на генетична основа.
А ето какво сподели и самият Диан за състоянието си и за отношението на останалите към него:
Диане, деветте години лутане в бюрокрацията на здравната ни система умориха ли тебе и семейството ти?
Определено, да. Най-големият проблем е, че навсякъде се демонстрира едно пълно безразличие. Каквото и да опитаме, не ни отказват категорично, но ни мотаят безкрайно.И аз вече чакам просто ей така да си оздравея от само себе си.
Ако някъде в чужбина разбереш, че можеш да бъдеш лекуван безпрепятствено, би ли се отрекъл от българското си гражданство, преди се прокрадваха като че ли подобни мисли у теб?
Е, чак да се отрека - не, но ако има възможност за лечение, бих отишъл в чужбина. Но аз си оставам българин и България свързвам преди всичко с хората тук. Бил съм в чужбина, там хората се усмихват, но сякаш го правят по навик. Харесвам българите, ние сме искрени и естествени хора. Но в чужбина системата на лечение е много добра и това за мен би било шанс.
Какво ти отнеха тези девет години, а и какво ти дадоха?
Тези години ми костваха много нерви, имало е периоди, в които съм изпадал в емоционални дупки, но колкото и да звучи абсурдно, в сравнение с връстниците ми, някои ситуации, които за тях са трудни и заплетени, на мен ми се виждат дребни, защото проблемите, с които ми се наложи да сблъскам през тия години са къде по-сложни. По-зряло гледам на нещата. Чувствам се пораснал.
Какво е да си всъщност съзрял човек толкова рано ? Трудно ли е?
Да, на моменти.
Как се чувстваш след концерта на твоите съученици, организиран в твоя чест миналата седмица ?
Чувствам се по-обнадежден, защото иначе аз съм си малко песимист. Радвам се, че тези хора се заеха и все още са ентусиазирани.
Изненадаха ли те?
Да. Аз много се притесних, защото не очаквах подаръци, торта…
Тази година завършваш училище, какви са плановете ти за бъдеще?
Колебая се между право и медицина, не съм решил още категорично какво ще уча.
Какъв е апелът ти към политици и държавници, от твое име и от името на всички деца и младежи, които имат подобни здравословни проблеми, решаването на които зависи от тези хора ?
Нека се замислят и се опитат да се поставят на наше място, въпреки че не знам дали им е възможно и нека сами за себе си да отсъдят за какво става въпрос.