Гост на Хаджи Димитровите чествания през 1885 година била майката на воеводата

Жив е той! и жива повече от век е почестта към подвига му - там, на Балкана. 17 години след кончината на героите и броени дни преди Съединението в 1885 година, Казанлък организира големи чествания в памет на Хаджи Димитър и четата му, като тогава за пръв път посреща на Бузлуджа майката на Хаджи Димитър - Маринка. Виден гост на това двудневно тържество е бил и летописецът на българските въстания - Захари Стоянов.

Преди 50 години
вестник „Казанлъшка Искра”, бр. 263 от  31 юли 1935 година

На 19 юли 1885 година казанлъчани бяха в празнично настроение. Организирано бе тържествено отпразнуване паметта на Хаджи Димитра и геройски загиналите негови другари през 1868 година на Илинден – върха Бузлуджа днескашна българска светиня. Прииждаха гости от разните кътове на Южна България и политически дейци от Пловдив. Готвеше се тържествено посрещане на преуморената майка на легендарния воевода Хаджи Димитра, идеща от Сливен, за първи път да посети върха Бузлуджа и да се поклони пред лобното място на свидното си чедо.

Освен официалните власти и „Искра” взе дейно участие в тържеството. Тогава тя се състоеше от две съставни групи – млади, в които влизаха учениците и отделно по-възрастните,  които от начало враждуваха помежду си, но сетне се сляха в едно неразделно цяло, представляваща днескашната Ученолюбива дружинка „Искра”, която с животворните си лъчи озарява не само казанлъшкия хоризонт, но се стреми да проникне все по-далеко с ползотворното си влияние. От членовете на тогавашната ученолюбива дружинка "Искра” бе приготвена Т.Х. Станчевата пиеса „Стефан Караджа” за вечерта на Илинден, но се породи спор за дрехите и салона.

За уреждането на въпроса се намесиха дошлите политически дейци от Пловдив – Данаил  Юруков и Тодоров, тогавашен телеграфо-пощенски началник в Пловдив, който при преврата на Съединението  на 6 септември 1885 година застреля Капитана Райча и бе разкъсан от тълпата. Председателят на ученическа дружинка „Искра” Христо Милев (тогава завършил четвърти клас, отсетне стана съставител а исторически харти на България, изследвач на недавнашното ни минало, Пловдивския градски кмет, Старозагорски Окръжен управител, Финансов инспектор и пр., макар и млад, имаше връзки с тогавашните революционери – привърженици на Съединението  - Захари Стоянов, Д. Ризов, Ив. Стоянович -  „Хаджелето” и пр.)

След тържественото посрещане на майката на Хаджи Димитра на градския площад – препълнен с народ – държа прочувствена реч, за значението на Хаджи Димитровото дело, обръщайки се с топли думи към престарялата му майка и зачекна тогавашните злободневни политически въпроси. В стройни редове бяха наредени младежите, приготвени надвечер по хлада да заминат с песни на „Бузлуджа”, предвождани от трима младежи, облечени във въстаническа форма, взета от гардероба на „Искра”, представляющи Хаджи Димитра, Стефан Караджа и техния знаменосец. Главната улица бе препълнена от двете страни с изпращачи. Всеки му се искаше да отиде и да се поклони на лобното място.

Едни минаваха през Крън (Хасът), а др. през Енина, гдето в ранни зори при отлична юлска лунна нощ се отправиха за върха „Бузлуджа”. Пътят бе изпъстрен от върволици хора, а полянката сутринта изпълнена с множество народ. Стоейки под вековно дърво с покойния Христо Милев и др. лица, сутринта рано дойде Захари Стоянов, който притежаваше отличен стил, но не можеше публично красноречиво да говори, след размяна на мисли, замоли Милева да възпроизведе държавната си реч на градския площад, но под благовиден предлог, Милев отказа. След заупокойната молитва в долчинката при положените дървени кръстове, в зората на освобождението ни от турското робство, се държаха речи.

Пръв обстойно и красноречиво говори казанлъчанина Стефан Костов – народен представител в областното събрание в Пловдив, който засегна и тогавашните злободневни политически въпроси, включително и въпроса за съединението.

Втори говори Шипчанина Христо Духовников, поднесоха се множество венци и украсиха дървените кръстове със свежест и пъстрота на цветя.

Отсегашният виден обществен деец Никола Генадиев, завършил тогава Пловдивската гимназия, прояви ораторския си талант с вдъхновено декламирана Христо Ботевата елегия за Хаджи Димитра

„Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.”
………….

Последният куплет,

„Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!”

бе завършен с буря от ръкопляскания, викове браво, бис и пр. и бе принуден повторно да декламира. След завършването на тържеството с народната гощавка „Курбан”, множеството народ се разпръсна по разни направления и като мравуняк се втурна към низините на Балкана с отгласи от песента:

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят”...

Вечерта – на Илинден – се представи в театъра „Искра” пиесата „Стефан Караджа”. Въпреки силната горещина, на представлението присъствува майката на Хаджи Димитра и множество от дошлите гости. Мълвящото се провъзгласяване на съединението на Северна с Южна България бе отложено с няколко дена по-късно – 6 септември 1885 година.

В продължение на редица години, от поколение на поколение, Балканът ечи от Хаджи Димитрова стон:

"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"

Ст. Мирчев,
в. „Казанлъшка Искра”, бр. 263 от 1935-07-31, страници 2 и 3
Статията е озаглавена"Преди 50 години"
Прочетете статията в оригинал в дигитализираните от kazanlak.com броеве на “Казанлъшка Искра” тук:

В същия брой от 1935 година, на стр. 2 може да откриете и "Де е погребан Хаджи Димитър" - истинската история за гроба на Хаджи Димитър; дали той е загинал и погребан на Бузлуджа, където - от 67 години тогава, и  вече 146 години до днес – го почитаме.

Утре Казанлък и околността ще се съберем отново на Бузлуджа пред вече изградения Паметник на Хаджи Димитър и неговата чета ( не пред дървените им кръстове, както преди 129 години в горния разказ) и отново мъже „облечени във въстанически дрехи” ще пресъздадат Хаджи Димитър и Стеафан Караджа (в отскоро ежегодните възстановки на Дружество „Традиция”), ще има Водосвет и Курбан и слова на „политически дейци” и отново множеството ще чуе вековната легендарна и прочувствена всеки път декламация. За да пребъде в паметта на българите: „Жив е той, жив е!

kazanlak.com

Подробности за програмата на утрешните чествания на146 г. от подвига на Хаджи Димитър и неговата чета вижте тук: