12:59 | 04 ноември 04
3401
Горно Сахране?! -Има такова село!
Да видим какво говорят документите
В "Речник на селищата и селищните имена" с автори М. Минчев и П. Коледаров пише: Горно Сахране - село в България от 1885 година Хасковска област.
При първото преброяване след освобождението, станало през 1884 година, когато селото е в Източна Румелия, то има 377 жители, от които българи - 127 и турци - 250. Статистическите данни са взети от областната статистическа служба град Стара Загора и документът се пази в личната архива на автора. От 1884 година до 2000 година населението бележи ръст над четири пъти.
В том ІІІ от събраните съчинения на Чудомир - най-авторитетният краевед, музеен работник, писател и художник на казанлъшко - на страница 385 за селата Горно Сахране и Асен четем следното: "две малки забутани селца. Отстранени от големият път. В тях рядко се отбива чужд човек или, ако се отбие, той ще бъде стражар или държавен чиновник. Населени са от прокудени македонци от Разлога, още носещи по лицата си ужаса на потушеното илинденско въстание, и загорци прогонени от безплодните габровски балкани. Две бедни отрудени села, с големи разградени дворища, с просторнои сливови градини, купища кръгли камъни от бясното акдере, с босоноги дрипави деца и грамадни люти кучета....
Ето и черквицата, малка кокетна постройка, отлично зографисана от Кирил Кънчев от Калофер. Сред туй запустение да видиш такава хубава постройка с художествени икони украсена - каква радост! Инак селцето прави усилия да подчертае съсществованието си. Даже много копан е паднало, както разправят, по каптажа на селото и кюнци се търкалят по мегдана и двеста хиляди едва били пахарчени, но ..... вода няма още.
Общинското здание е ново, селяните имат млекарска кооперация с около 60 членове. Кооперацията засега приготовлява сирене. Селото е от 136 къщи, от които 25 са турски. Българското училище е с двама учители, а турското с един.”
Това е публикувано във вестник "Казанлъшка искра” - брой 48 от 15.07.1926 година.
В юбилейният сборник "Българското Село" издаден през 1930 година на страница 357 следват редовете: "Разположено е в равнината по левият бряг на река Акдере /Габровница/ 17 км. западно от околийският център. През него минава шосето Шипка - Калофер. Къщите са едноетажни, паянтови с обикновени керемиди. Засяват се зърнени храни. Занимават се със земеделие, скотовъдство, зидарство. Има основно училище, църква, турско училище, джамия, кредитна кооперация, ученолюбиво дружество, мелница, керимидарница. Нуждае се от поправка на училищната сграда и благоустрояване."
Това са официални данни за селото от първата половина на ХХ век. Но през втората половина то напълно се преобрази. Електрифицирано, водоснабдено и половината канализирано. От 1952 г. до 1985 г. в него са построени със средства от самооблагането, доброволният труд на населението и бюджетни субсидии: училище, читалище, кметство, поща, здравна служба, ритуален дом, кооперативна сграда, битов комбинат, стадион. Най-големият строеж бе дървопреработвателният завод "Цвятко Радойнов" с над 1000 работници и служители. Днес той е фирма "Габровница".
Има солидни бази на дивечовъдно горско стопанство и фирма "Шипкалес". Работеше голяма автобаза, чиито камиони обслужваха горското стопанство, доставяйки суровина за производствената дейност на завода, а автобусите извозваха работниците от околните села. Автобазата днес е частна фирма, която се занимава с ремонтна дейност,обслужвайки фирма "Габровница". В центъра на селото се извисяват два четириетажни блока, чиито апартаменти вече са изкупени от живеещите в тях работници и служители във фирмите.
По какъв повод пиша всичко това?
Авторът на статията е краевед любител, който работи върху историята на селото. Решава най-напред да направи справка, какво пишат в по-ново време справочниците и енциклопедиите за село Горно Сахране. Ползва енциклопедия "Българин" в седем тома, издание на БАН от 1981 година под редакцията на следната редакционна колегия:
Главен редактор: Владимир Георгиев
Членове на главната редакция:
Димитър Ангелов, Ангел Балевски, Стойко Божков, Георги Боков, Добри Брадистилов, Михаил Бъчваров, Живко Гълъбов, Христо Даскалов, Давид Елазар, Пантелей 3арев, Димитър Косев, Христо Крушев, Венелин Кръстев, Стефан Павлов, Атанас Стойков, Любен Танев.
На страница 138 и 139 от втори том на енциклопедията са изброени селищата, в чиято първа част е името Горно. Това са 12 селища: Горно Абланово, Горно Ботево. Горно Броди, Горно Драглище, Горно Лилиево, Горно Озирево, Горно Павликене, Горно Паничерево, Горно Прахово, Горно Церовене, Горно Черковище, Горно Шипково. Горно Сахране го няма. За редакционната колегия то не съществува. Буди удивление факта, че върхът на нашата научна мисъл БАН - може да допуска пропуски от този род. Най-малкото би следвало да се дадат в началото на тома възоснова на какви критерии се подбират включените в енцклопедията селища и кои са източницит за добиване на публикуваната информация.
Независимо от това ние; неговите 1563 жители; сме живи и здрави, работим в селото си и за селото си, и пеем неговия марш от сърце написан през 1984 година.
Зад нас балканът вдига върхове високи
И еделвайсът дивен там цъфти, цъфти.
Реката лудо търси вирове дълбоки,
Чуй песен нежна тя отколе ни шепти.
Припев: Горно Сахране, любимо,
мое гиздаво селце,
Чак на край света да ида пак си в моето сърце.
Завода, къщите и улиците чисти
Направихме със наште трудови ръце
Да раснат младите и в погледите бистри
И вярност и любов към теб да се чете.
Припев: ………………………..
Витана Добрев
В "Речник на селищата и селищните имена" с автори М. Минчев и П. Коледаров пише: Горно Сахране - село в България от 1885 година Хасковска област.
При първото преброяване след освобождението, станало през 1884 година, когато селото е в Източна Румелия, то има 377 жители, от които българи - 127 и турци - 250. Статистическите данни са взети от областната статистическа служба град Стара Загора и документът се пази в личната архива на автора. От 1884 година до 2000 година населението бележи ръст над четири пъти.
В том ІІІ от събраните съчинения на Чудомир - най-авторитетният краевед, музеен работник, писател и художник на казанлъшко - на страница 385 за селата Горно Сахране и Асен четем следното: "две малки забутани селца. Отстранени от големият път. В тях рядко се отбива чужд човек или, ако се отбие, той ще бъде стражар или държавен чиновник. Населени са от прокудени македонци от Разлога, още носещи по лицата си ужаса на потушеното илинденско въстание, и загорци прогонени от безплодните габровски балкани. Две бедни отрудени села, с големи разградени дворища, с просторнои сливови градини, купища кръгли камъни от бясното акдере, с босоноги дрипави деца и грамадни люти кучета....
Ето и черквицата, малка кокетна постройка, отлично зографисана от Кирил Кънчев от Калофер. Сред туй запустение да видиш такава хубава постройка с художествени икони украсена - каква радост! Инак селцето прави усилия да подчертае съсществованието си. Даже много копан е паднало, както разправят, по каптажа на селото и кюнци се търкалят по мегдана и двеста хиляди едва били пахарчени, но ..... вода няма още.
Общинското здание е ново, селяните имат млекарска кооперация с около 60 членове. Кооперацията засега приготовлява сирене. Селото е от 136 къщи, от които 25 са турски. Българското училище е с двама учители, а турското с един.”
Това е публикувано във вестник "Казанлъшка искра” - брой 48 от 15.07.1926 година.
В юбилейният сборник "Българското Село" издаден през 1930 година на страница 357 следват редовете: "Разположено е в равнината по левият бряг на река Акдере /Габровница/ 17 км. западно от околийският център. През него минава шосето Шипка - Калофер. Къщите са едноетажни, паянтови с обикновени керемиди. Засяват се зърнени храни. Занимават се със земеделие, скотовъдство, зидарство. Има основно училище, църква, турско училище, джамия, кредитна кооперация, ученолюбиво дружество, мелница, керимидарница. Нуждае се от поправка на училищната сграда и благоустрояване."
Това са официални данни за селото от първата половина на ХХ век. Но през втората половина то напълно се преобрази. Електрифицирано, водоснабдено и половината канализирано. От 1952 г. до 1985 г. в него са построени със средства от самооблагането, доброволният труд на населението и бюджетни субсидии: училище, читалище, кметство, поща, здравна служба, ритуален дом, кооперативна сграда, битов комбинат, стадион. Най-големият строеж бе дървопреработвателният завод "Цвятко Радойнов" с над 1000 работници и служители. Днес той е фирма "Габровница".
Има солидни бази на дивечовъдно горско стопанство и фирма "Шипкалес". Работеше голяма автобаза, чиито камиони обслужваха горското стопанство, доставяйки суровина за производствената дейност на завода, а автобусите извозваха работниците от околните села. Автобазата днес е частна фирма, която се занимава с ремонтна дейност,обслужвайки фирма "Габровница". В центъра на селото се извисяват два четириетажни блока, чиито апартаменти вече са изкупени от живеещите в тях работници и служители във фирмите.
По какъв повод пиша всичко това?
Авторът на статията е краевед любител, който работи върху историята на селото. Решава най-напред да направи справка, какво пишат в по-ново време справочниците и енциклопедиите за село Горно Сахране. Ползва енциклопедия "Българин" в седем тома, издание на БАН от 1981 година под редакцията на следната редакционна колегия:
Главен редактор: Владимир Георгиев
Членове на главната редакция:
Димитър Ангелов, Ангел Балевски, Стойко Божков, Георги Боков, Добри Брадистилов, Михаил Бъчваров, Живко Гълъбов, Христо Даскалов, Давид Елазар, Пантелей 3арев, Димитър Косев, Христо Крушев, Венелин Кръстев, Стефан Павлов, Атанас Стойков, Любен Танев.
На страница 138 и 139 от втори том на енциклопедията са изброени селищата, в чиято първа част е името Горно. Това са 12 селища: Горно Абланово, Горно Ботево. Горно Броди, Горно Драглище, Горно Лилиево, Горно Озирево, Горно Павликене, Горно Паничерево, Горно Прахово, Горно Церовене, Горно Черковище, Горно Шипково. Горно Сахране го няма. За редакционната колегия то не съществува. Буди удивление факта, че върхът на нашата научна мисъл БАН - може да допуска пропуски от този род. Най-малкото би следвало да се дадат в началото на тома възоснова на какви критерии се подбират включените в енцклопедията селища и кои са източницит за добиване на публикуваната информация.
Независимо от това ние; неговите 1563 жители; сме живи и здрави, работим в селото си и за селото си, и пеем неговия марш от сърце написан през 1984 година.
Зад нас балканът вдига върхове високи
И еделвайсът дивен там цъфти, цъфти.
Реката лудо търси вирове дълбоки,
Чуй песен нежна тя отколе ни шепти.
Припев: Горно Сахране, любимо,
мое гиздаво селце,
Чак на край света да ида пак си в моето сърце.
Завода, къщите и улиците чисти
Направихме със наште трудови ръце
Да раснат младите и в погледите бистри
И вярност и любов към теб да се чете.
Припев: ………………………..
Витана Добрев
Още новини от Казанлък:
РепорТИ за Казанлък
Обяви от Казанлък:
Maria Village Resort край Павел баня набира служители
Станете част от магията на Maria Village Resort! Ако сте от онези, които умеят да създават уют и усмивки с лекота, и вярвате,...
Работа
27/03/2026
гр.Павел Баня
„М+С ХИДРАВЛИК” АД стартира подбор на кандидати за следните длъжности
Над 60 годишна история, клиенти от цял свят, продукти с доказано качество – това сме ние от ”М+С ХИДРАВЛИК”АД. Утвърдихме...
Работа
24/03/2026
гр.Казанлък
Вземете подарък при Годишен технически преглед в „Мончев-90“!
Уважаеми Водачи на всякакъв вид Моторни Превозни Средства! Заповядайте да си получите подаръка за преминат Годишен...
Автомобили, авточасти
23/03/2026
гр.Казанлък
Ню Йорк Пъб - Казанлък търси да назначи помощник кухня
Ню Йорк Пъб - Казанлък, търси да назначи помощник кухня. За информация на място в Ню Йорк Пъб или на тел. 088 8887525 ...
Работа
18/03/2026
гр.Казанлък
Ай Кю Трейд търси работници
Фирма Ай Кю Трейд търси работници с познания във ВиК сектора и монтажисти на климатична техника. За повече информация...
Работа
11/03/2026
гр.Казанлък