Тракийци подариха 80-годишното си знаме на музея

Славяна Узунова

Осемдесетгодишното знаме на казанлъшките тракийци дари на РИМ “Искра” председателят на тракийското дружество Костадинка Димитрова.Реликвата на бежанците от Източна Тракия стана притежание на музея миналата седмица, в навечерието на Деня на народните будители, по време на 27-те четения, организирани от казанлъшкото краеведско дружество “Иван Енчев – Видю”.
“ Едната страна на знамето е тази, която аз наричам историята на моите деди. Най-напред там е бил образът на личност, върху която предците ми са хвърляли кал – на Коста Георгиев, и са я заличили. Върху нея художник е изобразил изгрев над Бяло море, към което е отправило взор младо тракийско семейство, оставило там дом и бащин гроб. По-късно на това място на знамето пак е направена промяна /защото миришело на шовинизъм/ и то е заето от петолъчката. След години и тя е заличена с нов пласт боя. Нарисувана е стройна странджанка, изкачила се на хълм и отправила поглед към паметника на Петрова нива. Така пласт върху пласт старото знаме отразява историческите промени в живота на българския народ и на тракийските дружества “, пояснява Костадинка Димитрова.
Другата страна на знамето е непокътната през годините. На нея са изобразени две здраво стиснати ръце, които символизират единението на българската нация и силната връзка с ония тракийци, които и до ден днешен живеят извън пределите на България.
За първи път знамето е показано в протестен митинг против Ньойския договор. За да бъде защитено от бомбардировките през 1942г. то е отнесено за съхранение в Мъглиж в дома на Димитър Костадинов от Булгаркьой. За последен път знамето е показано в Казанлък през 1994г. по време на честванията по повод 150-та годишнина от рождението на Петко войвода.
От тогава казанлъчани- тракийци имат ново знаме, което е дарено от две поколения тракийци – 70-годишния Станко Георгиев от Източна Тракия и 30-годишния Янко Николов, потомък на западнотракийци. Върху тъмночервена коприна е изобразен лъв с развят трибагреник с образа на легендарния Петко войвода. Знамето е осветено в Шипченския манастир. На върха на пилона му е вградена капсула с шепа пръст, донесена през 1994г. от родното място на войводата – Доган Хисар, Гърция .
90 години навърши казанлъшкото тракийско дружество тази година. Основното ядро бежанци в Казанлък са от Източна Тракия – Одринско, Лозенградско, Кешанско.
“Трудно вървят преговорите с обезщетяването на бежанците от Турция, оттам не искат да разговарят по този въпрос. Ние настояваме и за двойно гражданство. Апелираме към ЕС да не приема кандидатурата на Турция, докато тази страна не реши проблемите с имотите на тракийските бежанци и кюрдите”, коментира председателят на казанлъшките тракийци.