ИВАН ИВАНОВ: Не искам да правя политика с лъжи

В архивите на 38-то Народно събрание Иван Иванов е записан и като последният депутат, изказал се от трибуната му. В него той, като депутат от БСП, обяснява отрицателен вот срещу предложение на собствената си парламентарна група, за мажоритарни елементи в избирателната система с аргумента, че то е “демагогско и нежелано нито от ляво, нито от дясно”.
Повод за това интервю е информация в пресата, в която той се сочи като един от възможните варианти на БСП за бъдещ премиер, ако партията получи най- много гласове и възможност да състави кабинет след парламентарните избори догодина.

Миналата седмица в един ежедневник името ви бе посочено, като един от вариантие на БСП да оглявите един бъдещ ляв кабинет. Доколко това е в сферата на предположенията и доколко на вероятностите, и какво означава всъщност?
Категорично е само в сферата на предположенията. Допитването подсказва, че сред имената, които се подсказват от хората, за добро или зло, е и моето име. Нищо повече. В това няма нищо сериозно.Що се отнася до вероятността това да стане при определени предпоставки, то тя е нулева. Причини много. Моите представи за министър-председател са такива, че далеч надхвърлят собствените ми възможности. Това не е длъжност за мен. Не съм дялан камък.В България има толкова много дялани камъни, пълно е с павета, не съм между тях. И не искам да съм между тях. Необработен камък съм. Мога да тежа само в една плоскост и аз си я знам. Това не е плоскостта на министър-председател. Нито на партиен лидер.
Така че този въпрос не е актуален.Той просто не стои пред мен.Нямам ресурси и възможности за такава работа.
Тогава обяснете този феномен: привидно сте встрани от партийните дела, а в същото време сте спряган във всеки един управленски тандем?
На местно ниво съм дистанциран сега, защото съм безкрайно разочарован от някои местни лидери, на които съм вярвал.
Например?
Председателят на Общинския съвет на БСП в Казанлък.
Сегашният?
Сегашният. Мога да приема всичко, дори и грешките, всеки греши, човешко е. Но не мога да приема лъжата. Не мога да приема двойния образ. Виждам, че в своето битие на управленец, той е взимал съзнателно неефективни решения. И това обществеността го вижда. От този човек аз съм дистанциран, защото не искам да правя политика с лъжи. Около 70 процента от членовете на БСП в Казанлък са хора над 70 години. Какво предлагаш на тези хора? Какво можеш да им предложиш? Демагогия в своя полза? И подло използване правото на глас на тези скромни честни хора. Това не мога да го приема.
Много тежки думи, господин Иванов...
Верни.
Доколко основателни са в такъв случай появилите се информации, че част от икономическия елит на БСП, хората, които направиха пари, но са недоволни от сегашния партиен елит, от неговите виждания за икономически реформи, създават своя структура, най-общо под името “Сговор за България? Вашето име също е спрягано в тази евентуална формация, като един от идеолозите...
Много се съмнявам, че преуспели хора, от ранга на тези, които са нашумели в публичното пространство, биха влезли в законодателната или изпълнителна власт. Но съм дълбоко убеден, че за така наречения “нормален бизнес”, който дори конюктурно, но законно е натрупал ресурси, има нужда от действаща, ефективна система за защита на интересите на търговските дружества и гражданите. Тези хора могат да емигрират, но те искат да живеят в собствената си държава. Те са родолюбци. Искат да видят България като система, гарантираща не само свободи, но и защита на гражданите, в това число и на собствеността. Една правова държава, която гарантира вземанията, в това число и между търговските дружества, гарантира наказуемост за извършителите на престъпления. Макар и целенасочено представени в обществото като негативни личности, тези хора вярват, че не са такива и действително не са. И още нещо. Нека не се самозалъгваме. Нека имаме доблестта да признаем - в условията на либерална икономика проблемите на бедните хора, които в България не са малко, не са решими от самите тях. Те в много малка степен са решими и от политиците. Решими са от хората, които се занимават с активна търговска дейност в широкия смисъл на тази дума. Проблемите на бедните, безработните са решими от хората, които създават работни места, управляват ресурси. Решаването на тези проблеми зависи в крайна сметка от активния, творчески, съзидателен бизнес. На този бизнес му е нужна среда, пространство-вътрешно и външно. Ако политиците не създадат такава среда, нямам съмнение, че рано или късно политическа структура на национално отговорния бизнес ще възникне.
Преди десетина дни в един ежедневник Татяна Дончева, депутат от БСП, даде твърде нелицеприятно за вътрешнопартийния климат интервю. То не бе прието еднозначно сред партийния елит и членската маса. Някои дори бързо го класифицираха като “елемент от започналата битка за партийните листи”. Толкова ли е елементарно? И синдром на какво в БСП е това интервю?
В никакъв случай не е част от битката за избираемата зона в партийните листи.Пред Татяна Дончева не стои такъв проблем. За нея не би било трагедия, ако не е депутат в следващия парламент, за разлика от стотици други, които ще имат рани по раменете си от блъскане за място в листите. Мераклии колкото искате. В това интервю Татяна Дончева изброява факти, безспорни факти. Друг е въпросът как ги тълкува и защо ги тълкува.
Това, че няма дебат в партията ли е най- тежката истина за БСП?
Едва ли. Проблемът на БСП е в разфокусиране на политическия образ на партията. Значителна част от избирателите, при това по-голямаата, не виждат разлика между БСП и десните партии и във вътрешно-политически и във външно-политически план. В същото време десните партии доста успешно я представят в публичното пространство като партия на преразпределението, а не на натрупването на ресурси.
Защо в БСП няма кураж за дебат?
Липсата на дебат едва ли е по вина на Изпълнителното бюро на Висшия партиен съвет. По-скоро няма традиции за дебат.Не се разбира, че правилното решаване е производна на смислен, многовариантен разговор с добре аргументирани постановки. Все още се работи с остарели методи, със съмнителна политическа ефективност. Има и страх. Нали все пак избираемото място зависи от ръководството, а не от избирателите.
Появиха се вече тези,че НДСВ също се бори за една четвърт от гласовете, давани традиционно за БСП? Това не тревожи ли партията?
За мен е много неточен терминът “Някой се бори за гласовете на една партия”. Няма партия в България, която да има ясно структуриран електорат. Всички партии имат електорат от всички обществени прослойки. Ако е вярно твърдението, че БСП е партия на бедните хора, то тогава тя трябва да има 3 милиона електорат. А БСП няма повече от 800- 900 хиляди избиратели.
Това е тежка присъда за БСП-700-800 хиляди избиратели.
Не, не е присъда, това е тенденция. Функция на общото спадане на избирателната активност. Тенденцията на абсолютния спад на общия брой на гласувалите за БСП е очевадна. И най- трагична е не в размирната 1997 година, а в 2001-ва -840 хиляди гласа. През 2005-та година няма да са повече. Такова усещане имам. Пък и това показва аритметиката - 25 процента от гласувалите са горе-долу толкова.
И тя ще управлява с толкова гласове?
А кой е казал, че БСП ще управлява?
Какви са рисковете пред БСП при едно бъдещо нейно управление?
Илюзия е да се мисли, че престоят леки и светли години. На следващото правителство му предстоят много тежки, конфликтни и от изключителна важност решения.Разбира се, това е мое виждане, може и да не съм прав: закриване на трети и четвърти блок на АЕЦ през 2006-та година и в тази връзка осигуряване на енергийния баланс. Би било чудесно, ако правителството намери политическо решение за продължаване на експлоатационния им срок. Нужни са решения и за омекотяване на ценовия шок след приемането ни в ЕС през 2007-ма година. Ако някой смята, че ще ни се размине- греши. Новото правителство ще трябва да търси решения за подобряване на съотношението между работещи и пенсионери. Сега то е 1:1. Уникален случай в световната практика. Нужни са не по-малко от 500 хиляди нови работни места. Друго предизвикателство пред новия кабинет е и подобряване на съотношението между работещи в реалния сектор и в бюджетната сфера. Сега със средства на данъкоплатците , т.е. от бюджета, НОИ и здарвното осигуряване се осигуряват около 22 процента от работните места. Такава държава едва ли има. Нужно и да бъдат създадени условия за мотивиране на търговските дружества да инвестират в нови изделия и нови технологии. В противен случай индустриалният сектор няма никакви шансове след влизането ни в ЕС, а достигането на средна работна заплата поне 60 процента от средната за ЕС е илюзия. Само с намаляване на корпоративните данъци това няма да стане. Да спрем дотук, защото ще стане като партийна програма. А как това да стане- има достатъчно чуждестранни практики. Трябва да се приложи най- доброто за нашите условия.
Има ли призрак, който в момента броди в БСП? На Виденов, на Първанов...
Не разбирам кой измисли въобще призрака на Виденов в БСП. Няма такъв призрак. Случилото се по време на неговото управление бе схема и чак след това грешки на определени министри и негови лични грешки. Виденов е човек с потенциал.
И сега?
Много се направи, аз лично се съмнявам той да се активира в политиката. Но като човек има много голям потенциал. Друг е въпросът, че е бил форсиран, не е подбрал в екипа си нужните, силни и сигурни хора. Големият управленец се познава по това, че в екипа му има хора по-силни от него. Мижитурката събира фон- хора над които да изпъкне.
А има ли призрак на Първанов още в БСП?
Той е друг тип ръководител. Изненадващо, в кризисния си период през 1996-97 година БСП избра лидер, необходим за този и период- балансиран, търпелив, открит, изчакващ събитията и скромен, ненатрапващ се.
Иначе ще питам: на чий призрак тогава робува сега БСП?
В БСП няма призраци. В БСП има по-скоро миражи. Много се страхувам от миражи. Миражи в пустиня.. Виждал съм ги.
В такъв случай вие лично имате ли още амбиции в политиката?
Мислите, че съм имал амбиции в политиката? В определен период от живота си, през 1997 година мислех, че имам дълг към обществото. И продължавам да мисля така. И още имам дълг към обществото. И си мислех, че в определена степен мога да си го върна, но се оказа, че не мога.
И сега ще опитвате отново?
Не. Този дълг така ще си остане. Обидно е, че българите имат право на глас, но нямат право на избор. Правото на избор е присвоено от партийните централи. Друг е въпросът, много пъти съм го казвал, че при една модерна избирателна система, каквато е немската, която отчита предимствата на пропорционалната и на мажоритарната системи, категорично ще опитам отново.
Деляна Бобева