Националното движение за права и свободи не е притурка на СДС

Гюнер Тахир е 43 годишен, роден в село Самуил, Разградско. Завършил е българска филология и право. Бил е заместник-кмет и кмет на община Самуил, а по-късно и зам.областен управител на Русенска област. Депутат в 37-то и 38-то Народно събрание. В момента работи като консултант в различни фирми. Семеен. Има две деца.
Гюнер Тахир бе в Казанлък за участие в 3-та Общинска конференция на НДСП.

Господин Тахир, не е тайна, че НДПС се създаде с личната протекция на тогавашния премиер Иван Костов. Сега от изказванията Ви по време на срещи в страната става ясно, че Костов и групата около него са вашите най-големи врагове в момента. Как стана така?
Не само в момента. Иван Костов никога не е бил приятел на НДПС. Той бе приятел само тогава, когато имаше нужда от нас. Иван Костов и тогавашното ръководство на СДС през 1997 година си мислеха, че Инициативният съвет за обновление на ДПС не трябва да прерасне в политическа партия. Правиха си сметки да работим за ОДС, респективно СДС, без да създаваме силна алтернатива на Ахмед Доган. До декември 1998г. ние създадохме структури почти в цялата страна и проведохме учредителна конференция, на която делегатите чрез гласуване решиха новата партия да се казва Национално движение за права и свободи. СДС и тогавашното ръководство се озадачиха, тъй като това не беше тяхната цел. Те целяха да атакуват Доган и ДПС, но същевременно с тяхна протекция и помощ да не се създава друга алтернатива. Или ако може тези хора, особено сред малцинствата, директно да гласуват за СДС. В Съюзът на демократичните сили винаги робуват на тезата, че ако не е било създадено през 1990 година ДПС, то тези хора от малцинствата, волю - неволю, поради стеклите се обстоятелства след Възродителния процес, няма да гласуват за БСП, а за СДС. Тъй като нямали друга алтернатива. И както не можаха да преглътнат хапа, наречен “ДПС”, така не можаха да преглътнат и втория хап, в лицето на НДСП. Дори когато ние ги поканихме на учредителната конференция, лидерите и НИС на СДС бяха решили да пратят на нея само Пламен Иванов, който тогава бе само областен председател на СДС в Кърджали. Пламен лично дойде при мен и ми каза: “Гюнер, искам да ти помогна. Ще се направя на болен и ще кажа, че не мога да дойда на вашата конференция. Трябва да накараме Катя Михайлова да дойде лично”. Тогава тя беше зам. председател на СДС и шеф на ПГ на СДС. Направихме го по този начин и така Катя Михайлова дойде на нашата конференция.
Този факт не е известен досега, казвам го за първи път. Може би затова в общественото мнение е останало убеждението, че едва ли не НДПС е някаква притурка, някаква организация, създадена от СДС. Има и още нещо: колега, член на тогавашния НИС на СДС и народен представител, ми е казвал, че съгласно техните инструкции към областните ръководства на СДС, е било казано, че ако на Гюнер Тахир и НДПС не може да се попречи по места, то не бива и да им се помага. Това беше негласната директива на ръководството на СДС спрямо нас.
Твърдите, че Иван Костов лее “крокодилски сълзи” по отношение на малцинствата. Каква е целта на тези “крокодилски сълзи”, тогава?
Целта е, че към настоящия момент Иван Костов знае, че няма реална възможност да мине бариерата от 4 процента. И тъй като създаде нова структура, която до парламентарните избори не може да изгради достатъчно силни организации по места, той се надява на част от гласовете на малцинствата. В момента Костов не е на власт и никой няма да поиска от него да изпълни определен ангажимент към малцинствата. По този начин иска да ги спечели за каузата на Демократи за силна България. Затова сега той залага на тези сълзи. Обещава велики неща, като казва, че те не са представени адекватно в армията и полицията. А всъщност, ако върнем колелото назад, ще видим, че Иван Костов и неговото обкръжение не направиха нищо конректно в социален и икономически аспект за малцинствата, включително за реализация на техните представители в държавните структури. Костов даде възможност на Ахмед Доган за първи път да покаже на това малцинство, че негови кадри могат да се реализират само чрез ДПС. И затова е виновен Иван Костов, не някой друг.
Твърдите, че ако на следващите парламентарни избори бъде преустановен “вносът” на гласоподаватели от Турция, то ДПС и Ахмед Доган ще загубят 1/3 от гласовете си. Това не Ви ли създава дискомфорт в общуването с турските дипломати? И въобще как комуникира НДПС с турските дипломати?
Не, защо да ни създава дискомфорт това? Вижте, трябва да сме обективни. Това, че аз съм от турски произход, не означава, че мога да гласувам за кмет на Истанбул или за депутат от Анкара. Както аз нямам право да гласувам за кметове и народни представители в Република Турция, тъй като съм гражданин на Република България и живея тук, така не е нормално и хора, които живеят от 15 години в Турция да идват в България само с една цел- да гласуват за определени кандидати и определена партия, без да знаят какво може да свършат те, и отново да се връщат в Турция. Никой от постоянно живеещите в Турция не познава четиримата депутати, които бяха избрани от добричката листа на ДПС, а са гласували за тях. Дори утвърдени демокрации като Турция и Гърция не допускат това. Турция е република от 1923 година, от 81 години там се провеждат избори, но тя не позволява на своите граждани да гласуват дори в посолствата и в консулствата. Тя казва: всички, които живеят зад граница, да дойдат и да гласуват на границата. Там им откриват специални урни. Нали не си представяте, че човекът от Лондон, Мюнхен или друг град по света, ще дойде на Капъкуле да гласува за дадена партия. Тоест дава се една възможност, но тя не е реална. А Гърция не дава дори такава възможност. Законът там гласеше: всички, които живеят извън Гърция и са гръцки граждани, да заповядат да гласуват в пределите на страната. А ние понеже от една тоталитарна държава, станахме прекалено демократична, разрешихме да се гласува не само в посолствата, но и в спортни зали и училища извън страната. Хората се редяха на опашки, внушаваха им се различни неща, например, че могат да си защитят социалните права в България или да им се разреши да получат турско гражданство. Хората бяха подведени - тези, които гласуваха там и тези, които дойдоха да гласуват в България. Стигна се дори дотам, че за да им признаят безплатните билети, беше нужно съответният местен председател на ДПС да “бие” печат на билета. Извинявайте, но това какво е? Това демокрация ли е?
Говорил съм с турски политици за това и всеки трезво мислещ политик в Турция смята, че ние сме прави. Всеки трябва да може да избира своя съветник, кмет и народен представител там, където живее постоянно.
Тоест, ако това статукво се промени ще свърши и ерата на Доган? Така ли да разбирам това? И кога свършва тя всъщност?
Ерата “Доган” свършва в момента, когато големите български партии направят силни свои структури в т.н. “смесени райони”, създавайки алтернативи на ДПС във всички посоки- в ляво и дясно, и когато малцинствата в тази страна могат да избират партията си, съобразно социалното си положение, своята идея, без да се подчиняват на фалшивата идея за единство на малцинствата, представлявани само от една- единствена партия вече 15 години, която не прави нищо за тях.
Ерата на Доган ще свърши в онзи момент, когато малцинствата имат същия свободен избор като всички останали по отношение на политическата представителност. Казано иначе тази ера сега е изкуствено създадена.
Убедете ме в различността на коалицията Български републикански блок. Къде свършва популизмът и започва истинската грижа за хората?
Разграничителната линия между популизма и истинската работа е много тънка. И всеки политик и всяка партия рискуват да прескочат от едната или другата страна. БРБ бе създадена година и половина преди парламентарните избори. Тоест не се направи непосредствено преди изборите с конюнктурната цел - да се прескочи 4-процентовата бариера. Има време обществото да ни види- кои сме, какви идеи пропагандираме, можем ли нещо да направим по определени региони. По наша инициатива в Северозападна България, където има висок процент на безработни граждани, с наше участие и с наша подкрепа през последните три месеца - Ружинци (Видинско), Лом и Чипровци има разкрити нови предприятия, с чужди инвестиции, където няколкостотин души ще си изкарват хляба. Ние в БРБ казваме, че не сме нито леви, нито десни. Ние сме извън традиционната координатна система на политическите партии в България. Ние сме най- близо до националното знаме, до родния предприемач, до земеделеца, до съответния служител, без разлика от неговия етнически произход и вероизповедание. Както се казва: “нас ще ни познаете по делата”.
Кога ще са ясни принципите, по които ще редите кандидати за следващия парламент по места и каква е вероятността старозагорската листа да се оглави от представител на НДПС, НС-БЗНС или на ОБТ?
Ние изключително много ще държим на следното - водачите на листи няма да зависят от съображения доколко в даден район е силна една или друга партия от коалицията. Ще се съобразяваме с факта, къде има местни хора, достойни за водачи на листи, с доверие сред местното население. До два месеца ще е ясно дали в коалицията ще има и други партии и чак тогава ще се разпределят квотите за депутати, съобразени с качествата на кандидатите от различните партии.
Колко процента може да спечелите на следващите парламентарни избори?
Ако последните местни избори са някакъв критерий, то трите партии от коалицията Български републикански блок имаме над 5 процента. Целта ни догодина ще бъде да спечелим около 8-10 процента и без нашите гласове никой да не може да образува управляващо мнозинство.
Коя е кривата крачка на Ахмед Доган, която би “наляла масло” във вашата коалиция?
Една неудачна негова коалиция, един гаф, който могат да направят хората му до края на управлението, в това число и на областно и национално ниво са все неща, които могат да попречат на ДПС да вземе онова, което му се иска. Но според мен тези криви крачки Доган и хората около него вече са направили през изминалите три години.
Какво е нужно на вашия избирател?
Да прогледне. И да не се самозаблуждава.Дори и в Казанлък установих, че все още има хора, които си мислят, че в края на 1989 година Ахмед Доган и ДПС са върнали турските ни имена.А това не е така. Всички в тази страна знаят, че това беше решение на Политбюро на ЦК на БКП, оповестено от Александър Лилов по БНТ. Когато заблудата изчезне, когато избирателят прогледне, вече няма начин да гласува за ДПС.
Деляна Бобева