На здравата връзка човек-природа се крепи животът на Планетата

“Да посееш, да облагородиш и отгледаш дръвче е равнозначно на човешки живот. Това е една тръпка, вълнение и радост, която се побира само в сърцето на овощаря. Животът на хората и природата взаимно се допълват и на тяхната здрава връзка се крепи животът на Планетата!” - пише в книгата си “Растителни видове в България” проф.Марин Драгоманов.
“Да гледаш как расте, как се развива пред очите ти облагороденото дръвче е една духовна наслада, която ме прави горд, че живея!”, разказва Петър Славов Петров, потомък на едни от най-старите родове в Николаево - Пътникови.

Родът е известен

с пословичното си трудолюбие, поколения наред се занимават със земеделие, лозарство и овощарство. Дядото на Петър Петров – Петър Пътников не прави изключение, до последните дни от живота му негово призвание остават градинарството и овощарството. Петър Пътников притежавал документ за производство и търговия с лозов и посадъчен материал от 1937г., утвърден и подписан лично от Негово Величество Цар Борис III. Учениците и последователите на Петър Пътников – Станю Митев Станев и Петър Кирчев Пътников и днес пазят ревниво традицията на николаевци и се славят в региона като най-добрите лозари и овощари.
Повече от тридесет години 40-годишният внук на  Пътников – Петър Петров се занимава с овощарство. Членува в Гражданското дружество на производителите на посадъчен материал в Казанлък, а неговата продукция отдавна прехвърля границите на Старозагорски регион и от години намира клиенти в Сливенско, Ямболско, Пловдивско, Хасковско, Димитровград…, което е добър атестат за качеството на предлаганата стока.
В разсадника на Петров се произвеждат като видове ябълки, круши, сливи, праскови, дюли, мушмули, череши, вишни, дрян…, а като сортове ябълка-муцу, Грени Смит, морслър-голден, молиз делишез, червена превъзходна…; круши-попска, жифардова масловка, паскрасан…; сливи-стенлей, зелена ренклода, джанка-блек-стар, череши-ван, Бигаро Моро, Бигаро Бюрла; праскова – хале, редхейвън, едроплоден казанлъшки дрян…
Разнообразието от посадъчен материал е най-силният аргумент за производителя, на когото на ден се обаждат по трима, четирима купувачи. Докато интервюирах Петров на два пъти му се обаждаха клиенти. Единият от Асеновград, поиска сортове ябълка Виста белла, Купър, Фуджи, другият – Марин Карапетров от Свиленград настоява за 10 броя круши от сорта Белла ди джуньо, 10 дръвчета праскови от сорта Файет и Елегант лейди и накрая настоятелно помоли за 5 джанки от сорта Блякстар, чиито плодове достигат средно по 100 грама. “Плододаването на джанката е като на другите джанкови видове. Не е капризна към болести и вредители. При нашите климатични условия се развива много добре.

Да имаш в двора си такова дръвче

е приказно богатство, а като се накичи с узрели плодове, самочувствието ти като производител стократно се увеличава. В буркан омния – от 800 гр. се побират само по 2-3 сливи!”, разказва Петров.
В разсадника на моя събеседник видях стотици облагородени дръвчета, които ще бъдат готови за пазара за следващата година, а тези, които ще бъдат реализирани сега, са облагородени миналата година.
Размножаването на овощните видове става по няколко начина - семенно, размножаване чрез издънки, чрез загърляне, чрез отвада, резници… За производството на едно овощно дърво са нужни три години. През първата се произвеждат подложките, през втората е засаждането, отглеждането и присаждането на подложките и през третата година – отглеждането на облагородените дръвчета в овощния разсадник.
През този тригодишен период се води задължителна растителна защита на овощните видове срещу болестите и неприятелите по определена схема. Най-честа е борбата с листните въшки, червения овощен акар, плодовия червей и болестите по овошките – брашнестата мана, кафявото гниене по плодовете.
“За да отгледаш здрав посадъчен материал са нужни знания по агрохимическа защита на всеки сорт поотделно, за да бъде борбата с болестите и неприятелите на овощните видове успешна” - доуточнява Петров. - “За тази цел трябва да се следят най-новите постижения на науката за опазване на овошките, които боледуват също като хората, а овощарят трябва да притежава знанията на агроном и лекар по агрохимическа защита на дървесните видове” – усмихва се любезният домакин. За да потвърди казаното Петър Петров

показва богатата си библиотека

в която най-грижливо са подредени стотици книги по овощарство, на които могат да завидят много специалисти и хора, работещи в този бранш. Разгледах “Българска полмология”, том I и II, които са с антикварна стойност, излезли от печат през 1958г., само за специалисти по овощарство, в които са описани сортовете и тяхната характеристика, допълнени с цветни и рисувани снимки. В увода е записано, че овощарството в България датира от преди 2 000 години преди новата ера, добило разцвет през 16 и 17 век. Тук е и книгата “Овощарство” от Йордан Стоичков – 1959г., “Лоза и лозови видове”, “Ябълкова градина”, “Черешата – елексир на живота”, “Болести по овошките”, “Анатомия на дървесните видове и опазване от неприятелите им”…
Тези книги са най-верният помощник на Петър Петров.От 1991г. той притежава Удостоверение от института по планинско животновъдство и земеделие Троян, за придобиване правоспособност за производство на овощен посадъчен материал.
Първи помощници в разсадника са синовете му Асен и Слави – курсисти в Механотехникума в Казанлък и съпругата му Миглена, които от ранна пролет до късна есен плевят, окопават, поливат и вече самостоятелно облагородяват всички видове посадъчен материал. “А това много ме радва, че традицията в овощарството на нашия род Пътникови ще бъде продължена от правнуците на моя дядо!”, завършва разказа си с нескрита гордост отличният овощар от  Николаево Петър Славов Петров.   
Кольо Николов