Шансът да живееш в три епохи - царска, комунистическа и демократична

“Българино, каквото и политичеко убеждение да имаш, обичай Отечеството си, както го обичаха дедите ни, дали живота си за него”. Тези думи пише в“Златната книга “ на Паметника на свободата при връх “Свети Никола”Кирил Димитров - негов първи служител и надзирател в продължение на 15 години.
Отишлият си от света през 2000-та година 93 годишен подоофицер има уникален шанс да живее в три исторически епохи- царска, комунистическа и демократична.

“Шопите не ходят толкова далеч”, казва при едно от многобройните си посещения на Паметника на Свободата българският цар Борис Трети на младия надзирател, когато при една раздумка научава, че и младежът е родом от Пернишкото село Мещица.

На Шипка

27 годишният мъж идва през 1934 година, след като губи работата си в Пернишките мини. Преди тях служи доброволно в армията, минава през “Желязната дивизия” и стига до кандидат подоофицерски чин.. Не го блазни предложението на командирите му да остане на свръхсрочна служба. Наследникът на голям род от Чипровско избира пътя към дома.
По време на голямата рецесия, Кирил се лута без работа. С приятели прави неуспешен опит да емигрира в Америка през Сръбско, но... стигат само до Дивотино. Така младежът слага край на емигранските си мераци и поема отново към армията. Бивши началници му предлагат да участва в конкурс за нов щат в отдел “Военни паметници и гробове” при Щаба на войската. Новият щат е с ранг на институция - надзирател на строящия се по това време Паметник на свободата на връх “Свети Никола”. С куп исторически книги за боевете при Шипка младежът се връща на село.Полага изпит, заедно с още дузина кандидати за важната работа. Не след дълго пристига и писмото от щаба, в което се съобщава, че Кирил Димитров е одобрен за първи надзирател на паметника на Шипка. Началната му заплата е 1300 златни лева.
Той е екскурзовод, продавач на картички и билети, охрана, финансист, изпраща редовно донесения до Щаба на войската за състоянието на паметника. Сред задълженията му е и грижата по останалите руски паметници в околността.

Споделя живот с дивите зверове

в гората, като след една от поредните си срещи с изгладняла мечка праща хабер до началството в София с молба да бъде въоръжен.
За 15-те си години работа на Шипченската светиня Кирил Димитров има стотоци впечатляващи срещи. Най- вълнуващите са описани в пазените ревностно негови спомени в семейството му и в местния музей. Сред честите посетители на Паметника на свободата са цар Борис Трети, принц Кирил, княгиня Евдокия. Царят идвал винаги без придружител, с кола, която кара сам. Освен храна за себе си, носел и за надзирателя. Пред паметгника често спира и пълномощния министър на Съветска Русия в България Фьодор Разколников.
Сред ценните спомени на Кирил Димитров е репродукция на картината на Ярослав Вешин “Самарското знаме”. Тя е личен дар от Иван - сина на знаменосеца на Самарското знаме - Никола Корчев. През 1938 година семейството на знаменосеца носи костите му на върха, за да бъдат поставени в мраморната гробница на костницата. Незабравима е и срещата на стопанина на паметника с полския пълномощен министър и семейството му. “Стояха около колата и слушаха по радиото полска народна музика. По едно време радиото спря, после предаде кратко съобщение. Министърът онемя, а жена му и децата се разплакаха. Тя се обърна към мен и едвам проговори на полски: “война”, пише в спомените си за тази среща Кирил Димитров.

 Заради любовта,

с която обгрижва Паметника на свободата надзирателят получава орден за граждански заслуги от маршал Толбухин.
През 15-те години на светинята той посреща цяла плеяда видни исторически личности, сред които Московския и Всерусийски патриарх Алексей, българския Екзарх, пълномощния министър на Третия Райх Адолф Бекерле и други. Първият надзирател напуска поста през 1949 година. Известно време работи като книжар и снабдител на казанлъшката мелница. Отива си от света на 93 годишна възраст, след 60 годишен щастлив брак с шипченката Мирка Шишкова.
Погребват го на видно място в казанлъшкото гробище, благодарение на досетлива служителка от общинската траурна служба.
Дамата разпознава в иначе баналните смъртни книжа една от легендите на Паметника на свободата.
Деляна Бобева