Изложба посветена на 90-годишнината от рождението на Генко Генков се открива днес

Гений, луд, див, буен, невъздържан, експресивен, кипящ, необуздан, ярък талант.Това са само част от епитетите, с които приживе е наричан художникът Генко Генков. Картините му, изкупувани на часа за големи суми или продавани за няколко лева още неизсъхнали от самия него по трамваи и кръчми из София или подарявани импулсивно, са ясно разпознаваеми. Едновременно спонтанно експресивни - духът изваден от бутилката на тялото, и същевременно подчинени на усета на художника за постройка, за ритъм, за природна логика - оная, която естествено се улавя от зрителя. Генко Генков, макар и завършил художествени училища (бил първоначално ученик на Петко Задгорски в Бургас, а по-късно в София и на Дечко Узунов), не е продукт на културата, а по-скоро на природата. На природната сила и простота - с изблиците й, с натуралността, с дивата свобода на съществото да изрази себе си по единствения възможен начин. Пейзажите му - в карминено, бургундско червено, оранж, в тюркоазено синьо; едрите мазки с груби следи-резки от четката; изображенията-знаци като гласове на дървета, хълмове, реки, риби сякаш крещят мощно. Те са сякаш експлозия, взрив на емоции и пределна интензивност на чувството на онзи, който ги е видял истински веднъж и ги преживява дълго. И са поднесени с дързост, която сваля всички "културни" маски.

През своя 83-годишен живот Генко Генков стигна или по-скоро живя в самата природа на изкуството - там, където всяко чувство, порив, мисъл са свободни и оголени, неомърсени, непримесени с наслагвания от външния, цивилизован свят, с който художникът трудно се погажда. Шумен, експанзивен, в състояние на почти постоянна нервна възбуда, за него изкуството е необходимо като дишането. Универсалните закони на това изкуството го искат подчинен целия, но само на тях, на вечната истина. "Изкуството е една крачка към безумието на истината. Защото истината е безумие." Картините му - неговият начин на връзка и общуване със света дразнят сетивата с онова дразнение-дращене върху полировката на душите - да бъдат оголени, първични, свободни, живи, да избухнат. Колоритът им - дълбок и сложен, е отражение на една философия също природна, на едно живописно чувство искренно и силно. Ярка любов към цвета личи навсякъде, потвърдена и от непрестанното му мислене и работа върху отделния цвят и върху съчетанието на багрите. "Виолетовото е трагично. Това е цветът на космоса, на жестокия натиск на природата срещу света. Там изгарят илюзиите на живота."; "Копая в цветовете като с мотика."

Легенди се носят за живота и самоналоженото бохемство на Генко Генков, за усиленото му рисуване, неизтощимата му продуктивна сила, ("Смятам една картина за завършена едва когато се уморя."), за цветистия му език, за категоричното му отрицание на власт и авторитети в години, в които това води до отхвърляне на човека и творчеството му, до принудително забвение или до...Белене; за неколкократните му престои по затвори и лудници, за алкохола и десетките конфузни ситуации по приеми и официални събития, за приятелствата му с Димитър Казаков-Нерон и отношенията му с Богомил Райнов, за многобройните му колекционери у нас и в чужбина... Творбите му са включени в постоянните експозиции на едни от най-представителните за изобразителното изкуство места - в музея "Пушкин" в Русия, Варшава, "Гугенхайм в САЩ, Париж - Музея за съвременно изкуство и други.

Изложбата, която се открива тази вечер от 18 часа, е уникална - няколко български галерии отварят фондовете си за показване на картини /масло/, рисунки и документи на българския художник Генко Генков - Сливен, Бургас, Ямбол, Стара Загора и Казанлък. Изложбата ще остане в залата за временни изложби в Художествена галерия-Казанлък до 25 септември, като достъпът до нея е свободен всеки ден от 9.00 до 18.30 часа. Удоволствието от преживяването на истинското изкуство - също!

Женя Димова