Кооперациите в България имат бъдеще. Не мисля, че трябва да бъдат унищожени

Славяна Узунова

“Доволни сме от добивите тази година, по-добри са в сравнение с миналогодишните”, коментира председателят на крънската кооперация Христо Радев. 270 кг/дка е добивът на ечемик, 380 кг/дка на пшеница и 310 кг/дка на овес. “Ако не беше градушката, добивът на пшеница можеше да надхвърли и 400 кг/дка. 800 дка с тази култура се намират в северната част на землището ни, към Шипка, където са много слаби почвените условия, по тези причини добивите изведнъж падат. Но има блокове, където добивът надхвърля 500 кг/дка”, допълва Христо Радев. Зърнените култури са засети на площ от около 5 хиляди дка- 1000 с ечемик, над 3000 с пшеница и около 600 с овес.180 дка са засети със слънчоглед.
Над 1200 тона общо е количеството на прибраната продукция. От нея близо 400 тона ще бъдат раздадени като рента на 520-те собственици на земя в кооперацията, 150 тона ще бъдат оставени за семена, по 20 тона на месец са отделени за храна на животните в стопанството, изпълнен е и поет ангажимент към съседно село. Остават “излишни” около 300 тона , които в Крън не бързат да реализират, тъй като в момента са твърде ниски изкупните цени – 16 стотинки за килограм пшеница, 12 стотинки за останалите зърнени култури. “Ще чакаме по-добри времена – декември- януари, когато цените ще скочат на 20 стотинки”, категоричен е Радев.
Към момента кооперацията няма задължения към никого, с два месеца закъсняват заплатите, но председателят твърди, че това изоставане ще бъде наваксано. Кооперацията печели предимно от износ на череши – 350 дка масив. Крънчани работят с две италиански фирми, които изкупуват черешите в различни фази на зрялост. След преработка нашите череши се използват съответно в Германия – в производството на шоколадови бонбони и в Австралия, САЩ, Бразилия и Аржентина, като захаросан плодов специалитет. Над 250т. череши се експортират на сезон, от които 160т. от сортовете “Ван”, “Бинг” и “Ламберт” в късна фаза.
За съжаление не така стоят нещата с продажбата на млякото. 800 литра – до тон на ден произвежда стопанството. Години наред то има търговски отношения с “Шипка”, Габрово, което в момента дължи на крънчани 46 хиляди лева. От 1 година е спряно подаването на мляко, а от февруари кооперацията не е получила нито стотинка от там.
”В чудо сме се видели, как ще си приберем парите. Та то трябва да дадем почти 1/3 от тази сума, ако решим да си я възстановим по съдебен път. Не са ни лоши животните, но ако се занимаваме с растениевъдство, сякаш ще е по-добре”, жалва се Христо Радев. След прекратяване на търговските отношения с “Шипка”, такива са остановени с фирма “Елит”, но и те имат задължения към кооперацията. “Имаме предложение от “Данон” и то доста по-изгодно, сигурно ще приемем”, коментира председателят.
В момента кооперацията отглежда 80 крави, 35 юници и 100-на телета. За изхранването на кравите, вкарани преди години от Германия, които се водят национален генофонд и са под наблюдението на Селекционния център в Стара Загора, крънчани получават годишно по 8 хиляди 880 лева и по 5 стотинки на литър мляко или 2 хиляди лева годишно от Фонд “Земеделие”.
“Поначало животновъдството е губещ отрасъл и затова трябва да бъде субсидирано от държавата”, споделя Радев.
Започвайки като председател на кооперацията през 1995г. той наследява 160 крави, 6 хиляди овце и остаряла селскостопанска техника. В последствие овцете са раздадени на собствениците, а машинният парк постепенно се обновява. В момента кооперацията разполага с 10 трактора- руско производство, 2 комбайна, единият от които е взет на изплащане преди седмици.
По отношение на програмите на ЕС, предлагани за селскостопанския отрасъл председателят Радев споделя, че са добри, но бумащината е голяма. Решават да кандидатстват по САПАРД за закупуването на комбайн, натрупали са чували с договори, а и изчислили, че са им необходими 20 хиляди лева за изготвянето на исканата документация и се отказват. “В България има отрицателно отношение към кооперациите. За нас казват, че нямаме бъдеще и трябва да бъдем унищожени. Аз питам, защо? Има и много по-добри кооперации от нашите в Северна България. Разни арендатори се домогват да земи и получават по линия на САПАРД средства, като лъжат държавата, че ще засаждат с трайни насаждения. Демагогия. А ние не можем да се домогнем до тези пари, бюрокрацията пречи. Ще чакаме по-добри времена”, заключава Радев.