Художествена галерия- Казанлък отваря прозорци

Днес /9 юли/, от 17.30ч. залата за временни изложби на ХГ - Казанлък освен врати, отваря и прозорци - с новонаредената "пътуваща" изложба "ПРОЗОРЕЦЪТ". След Стара Загора сега тя се установява и в нашия град - до 11 август.  По идея на Марин Добрев са събрани тематични творби от фондовете на галериите в Казанлък, Стара Загора и Бургас.

Старият приказен образ за света на по/знанието - Прозорецът, е разширен живописно от майсторите в жанровете натюрморт и пейзаж. Художници от различни поколения - през целия 20-ти век и до наши дни, с различна образност и стилистика разработват отворената тема с произведения, които гледат през прозореца. Зрителят е включен в пространството на картините - той неизбежно присъства в стаята заради гледната точка вътре-и-вън.

Богатият, стигащ до разкош колорит на натюрморта и същевременно неговата "застиналост" пред перваза предизвикват миг на стихване и съзерцание, които са ключът към заставането до прозорец, към изживяването на гледката. А пейзажът, който се разкрива зад рамката, е продължение на пространството - това на красотата и едновременно на философския размисъл, предизвикан от нея.

Бенчо Обрешков с неговия "Натюрморт" с банан и прозорец и излаз върху лятна градина-ресторант , "нашият" Ненко Балкански, представен с четири картини, между които "Парижки прозорец", интериорът на  Дечко Узунов, прозорецът, през който издишва общностния си домашен дъх селското семейство на Стоян Венев, и прозорец на Йордан Маринов със самотен мъж с куфар пред него (неслучената вероятно стара библейска мъдрост "Когато Господ затваря вратата, отваря прозореца"), и Любен-Зидаровия Амстердамски мозаечен прозорец, и наровете пред прозореца на Калина Тасева, и цветята на Мара Чорбаджийска, заедно с тези на Стефанка Стойчева, още "отворени" натюрморти с риби, с клетки с птици, със застинали в мига жени, с капандури и навеси, със светлина, която прониква уж случайно, или с пуснато свободно утринно слънце, прозорци, които гледат в зимата, а зимата гледа в тях с едно мъртво листо... Разнолика като настроение изложба, наситена с много цвят и гледки, обединена от усещането за съзерцание и мекота, каквото дава природата на предметите, на веществения свят около човека. Съпреживяването си заслужава!

Женя Димова