Трамвай, железница, аеропланна поща и областен град сънували казанлъчани през XX век

Само няколко месеца преди новия ХХ век казанлъчани решили да сложат ред в града си и да наименуват и номерират улиците. Така през август 1900 г. имена получили 68 улици, 7 площада, 5 градини и разсадници, 9 училища, 5 квартала. Способът бил прост: мегданят дето било градското сметище, наричан до тогава “Кюл боклук” се наименувал площад “Княжески”. Отсечката описана като: “От дюгеня на Р.Тенев на долу до къщата на Грездеолу” пък станала улица “Соколова”. Днес не е много ясно коя е тази улица, защото верни на времето казанлъчани за един век успяха да прекръстят улиците и площадите само още няколко пъти. На централния площад днес са дали името “Севтополис” след като известно време се е наричал “Площад на свободата”, “Девети септември” и “Демокрация”.
Този именно площад, освен с най-многото си имена, се слави и с най-многото проекти за неговото оформление. През 1961 г. се предвиждало там да бъде изграден магазинен комплекс с вътрешен двор с колонади, които да свързват площада с новия централен градски парк “Искра”. На площада трябвало да бъде издигната и монументалната сграда на Дома на Градския съвет и сградата на Профсъюзите. В ХХI век Казанлък влезе с огромната дупка на центъра, изкопана преди повече от десетилетие.

Иначе смели проекти не липсват

защото още в 1927 година казанлъчани се радвали, че започнало шосирането на една от главните улици на града - “Христо Ботев”. Докато гледали как майсторите редят паветата, казанлъчани усърдно коментирали, че скоро време по тази улица ще мине първият трамвай. Даже определили и маршрута му: от Аеродрума до гарата и Военната фабрика. Като споменахме Аеродрума ни идва на ума и друг един проект. През юни 1925 година се създава Фонд за покупка на пощенски аероплан. За целта била създадена комисия, в която както е редно, влизали началникът на гарнизона, околийският началник, градският кмет и т.н.
Не много ясна съдбата на пощенския аероплан, но е ясна съдбата на Трансбалканската линия, която казанлъчани виждали така: Търново- Тревненските мини- с.Енина - Казанлък- Стара Загора. Въпреки силния комитет, важните заседания в салона на читалище “Искра”от 4 април 1904 година и делегацията при военния министър, мечтата за железница не се сбъднала. Така Казанлък не успял да заеме мястото си “централен икономически възел”. Наследници на истинските казанлъчани се опитаха и в края на века да потърсят достойното място за градеца и направиха Комитет, който да работи за обявяването на Казанлък за областен център, но уви и тук не стигнаха политическите връзки и вицепремиерът Бакърджиев не даде рамо на проекта.
Като всеки сериозен град и Казанлък си има своето земетресение. То се случило в 12.02.45 ч. на 22 март 1904 година. Според градските газети били забелязани четиристепенни вълнообразни трусове. Първият трус бил от 6 секунди, а вторият продължил 1 минута и 10 секунди. При първия трус часовникът на Педагогическото училище спрял, а при втория тръгнал. Не така щастлива била съдбата на Хараламби Георгиев от Къринската махала. По това време той се любувал на хубавото време и забавлявал тригодишното си детенце. При труса той загубил равновесие, изпуснал детето, което паднало на двора, а самият той се провалил от “язлъка в зимника”. Нещастникът се ранил тежко и опасно в главата. Според вестниците положението му било безнадежно, но детето било здраво и читаво. 

В градеца на известната клюкарка Как’Сийка

от край време са се грижили здраво за морала на другите. Например през 1925 година се създава комисия, която да преглежда картините на кинематографа и да определя кои са подходящи за учениците. Макар, че от самото кино лятно време зрителите излизали замаяни от лошия въздух, сякаш са “били в хамам”. По тая причина имало и прожекции на открито и всички се наслаждавали на тонфилма “Голата жена”. Обръщало се внимание и на авиаторите, които прелитали твърде ниско над къщите и някои жени ги било страх да се събличат, защото летците надничали направо през прозорците.
Позор, естествено. Още повече като се има предвид, че на 24 март 1911 г. в един казанлъшки вестник е публикувано следното отворено писмо:” Подписаний Стоян Н. Кильов, който в крайно раздразнено състояние ударих несправедливо жена си, за което с разкаяно сърце, благодарение на нейното безпределно великодушие, добих от нея прошка, умолявам най-учитиво също и уважаемите си съграждани и съгражданки, да бъдат тъй-добри и ме извинят за гдето с грубата си постъпка оскандалих общественото мнение.”
И атентатите не са днешна приумица. На 21 срещу 22 август 1933 година два тътнежа разбудили заспалия градец през 15 мин. Били хвърлени две бомби. Едната срещу дома на полк. Костов, а другата в спалнятата на техника Тотоманов. За щастие без жертви. Злодеят бил самият Тотоманов, който искал да убие жена си, за да живее с любовницата си. Втората бомба бил хвърлил, за да заблуди полицията.
Не са пощадени от критика и касапите, които общината задължила да носят бели и чисти блузи. И да спрат с любимите си развлечения - да връзват кокали за опашките на бездомните псета като по този начин разваляли, предимно на жени и деца, спокойствието от една разходка по чаршията. Самите псета пък, гонени от другите често влизали в дворовете или направо в дюкените.

Всичко си е имал Казанлък

през изминалия век, дори един “евреин-земеделец”. За чудото ни осведомява един вестник, където редакторът се кълне, че евреинът можел да оре, да сее, да обръща земята и т.н. Чудото се наричало Соломон Исаков и било на 27 години.
Тези спомени могат да продължат безкрайно и винаги са от най-чиста проба също като изкуствения лед от чиста изворна вода, който започнал да произвежда през 30-те години електрическото акционерно дружество “Победа”. Цената на един килограм била само 1 лев. За сравнение вестник “Искра” по онова време се харчел за 2 лева.
Тихомир Стоянов