На 15 юни в Казанлък се проведе първият в града на розите дискусионен клуб „Споделено за Казанлък“. С него стартира проектът „Казанлък в 21 век: Идеи, Личности, Събития“ по идея на журналиста Данаил Парнаров. Дискусионният клуб бе организиран от Община Казанлък, като за модератор на форума бе поканен Харалан Александров, социален антрополог, преподавател в Нов български университет, с научни интереси в областта на социалната политика и организационните изследвания.
Участници в дискусията бяха представители на културни институти, творци, предприемачи, граждани, ръководството на община Казанлък и на Общински съвет-Казанлък.
Присъстващите споделиха своите виждания за визията на града през новия век – поетът Румен Денев подчерта необходимостта от Висше литературно училище и от обществена телевизия с насоченост към културата и туризма. Директорът на ОБ „Искра“ Анна Кожухарова определи като важно т.нар. трето място, което да се заеме в обществения живот от съвременната библиотека. Като политик и бизнесмен Николай Александров изброи предимствата на Казанлък и подчерта важността на външните инвестиции, особено в една неразработена ниша каквато са минералните извори. Владимир Неделчев от ИМ „Искра“ говори за даденостите на Казанлък като маслодайната роза и тракийската култура, за необходимостта от нов Музей на розата и увеличаване рекламирането на града и Долината. Според него стимулирането на икономиката е много важно, както и обвързване на висшето образование с бизнеса. Председателят на ОбС Николай Златанов постави въпроса за възприемането на Казанлък – склонността към негативизъм от страна на местната общност и възхищението, което предизвиква града от страна на гостите и хилядите туристи. Кметът Галина Стоянова постави въпроса за любовта към родния град, което хората изпитват, когато са далеч зад граница, и което сякаш не достига на всички, които сме останали тук. Тя сподели това непосредствено след завръщането си от Лондон, където на 14 юни бе проведена вечер на Казанлък в Българския културен институт.
Харалан Александров открои няколко акцента в направените предложения на първия дискусионен клуб като търсене на идентичността, насочване към учащата се общност, превръщане на библиотеката и висшето учебно заведение в „умните места“ на Казанлък, желанието материалното и духовното да се допълват, подкрепата на предприемачеството в развитието на културата.
Големият интерес към първия дискусионен клуб бе показателен за желанието на казанлъчани да споделят своите виждания за визията на своя град през новия век, за да се превърне той в още по-добро място за живеене.
Пресцентър на Община Казанлък