На Бузлуджа - 136 години по-късно

"Възпоменанията за великите мъже
поддържат духа на народите."
На 18-ти той осъмна  на гората Бузлуджа, отгоре над с. Хасът и Енина. Тук дружината биде заобиколена от редовна войска после обяд. Борбата се захвана за живот или за смърт между полумесеца и лъва. После няколко часа върху зелената морава лежаха около тридесет обезглавени трупа, в това число и клуцофорския герой, гордостта и славата на Сливен - Хаджи Димитър хаджи Николов!"
Това е написал Захари Стоянов през 1884 г. във в. "Южна България" година преди да издаде своята книга "Четите в България". Поводът е 16-тата годишнина от Бузлуджанската епопея.
… Денят е събота, 17-ти юли, 2004 г. В късния следобед слънцито продължава да милва със своите лъчи бузлуджанските върхари. Тишина. На Бузлуджанската поляна е пусто. Купчина дърва е струпана в средата й, но и там няма никой. Само в горния край на моравата се издига пушек от скоро запалена скара, около която, явно здравата и сигурно още от обяд, наквасени с люта ракия дерат гласове неколцина почитатели на Хаджи Димитър. Свечерява. По асфалтовата алея настъпва известно оживление. Научаваме, че в някаква хижа е приключила необявена никъде, затова импровизирана, дискусия на тема "Войнишките паметници (?!)" Кой, как и за какво?  Няма значение. А тука е Бузлуджа, все пак, и поводът е честване паметта на войводата Хаджи Димитър и неговите четници. Факелно шествие се отправя към паметника на войводата. Не липсват и партийни байраци. Палят огън на поляната. Автоматични откоси с халосни патрони разкъсват тишината в горските усои. Скромна група младежи опитват неуверено да изкарат со край песента "Жив е той, жив е", но след втория-третия куплет запецват (Какво беше нататък?"). и защо някои девойки се хилят шизофренично? Те си знаят. Това беше откъм официалната част. Останалото не подлежи на коментар.
… Вече е неделя, 18 юли. За разлика от миналата година, тази Господ е милостив и даде хубаво време - тихо, слънчево, топло! Към 10 часа на Бузлуджанската поляна оживлението е факт. Десетина автобуса са превозили от Казанлък желаещите да почетат Хаджи Димитър. Хората щъкат насам-натам, някои са седнали на меката трева, други блажено се излежават, обърнали гърбини към лъчите на всеопрощаващото слънце. Тук са вече и  повечето от официалните лица - кметовете на Казанлък и Габрово, депутати от различни парламентарни групи, председатели на на Общински съвети, партийни лидери. Този път на Бузлуджа са и кметовете на Павел баня Станимир Радевски и град Шипка Стоян Иванов. Всички очакват председателя на Народното събрание проф. Огнян Гирджиков, който е по право патрон на тържеството. Пристига със своята свита от свещеници и Старозагорският митрополит дядо Галактион. Военен оркестър и почетен караул посрещат  председателя на Народното събрание Огнян Гирджиков. Сред посрещачите е и командира на казанлъшката бригада генерал Младенов. След протоколните почести всички се отправят по традиция към паметника на Хаджи Димитър. Заупокойна молитва отслужи Негово високопреосвещенство дядо Галактион, заедно със свещенниците Петко Мотев и отец Павел. Професор Гирджиков произнася своето слово - много по-съдържателно и премерено от миналата година. В тембъра на гласа му всички усещат искрено вълнение. Идва ред на венците и цветята, които поднасят в знак на признателност към подвига на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и четниците държавни и общински инструкции, политически организации и отделни лица. И тук, на това по принцип свещено място не минава без номера. Депутатът-социалдемократ Нихризов упорито излага на показ пред камерите и фотоапаратите знаменце с инициалите на своята партия, което държи в ръце заедно с националното флагче. И той е най-отпред сред официалните лица. Интересно защо и друго едно Национално движение не се въздържа и поднесе венеца си на признателност в съпровод на партийния байрак?! Тук сме длъжни да отворим задължително скоба, за да кажем - докато политически партии и движения не се откажат от селския тарикатлък да използват поколението на Бузлуджа за евтина партийна реклама, пък била тя и предизборна, тези тържества никога няма да станат  общонародни. Чест прави на СДС и БСП, че тази година те се отказаха от подобна практика. Това е пътят, господа! Спрете да скверните с партийни знаци и символи светлата памет на героите! Те погинаха за България!
П о с л е с л о в
Главното, което впечатли на тазгодишните чествания паметта на Хаджи Димитър и неговите четници (с изключение на горните два примера), е ариентацията те наистина да придобият национален, общонароден характер. И съгласието на г-н Гирджиков за втори пореден път да бъде патрон на тържествата (в юбилейна година), и активното участие (не под сурдинка) и съучастие в поклонението на кмета на Общината Стефан Дамянов и председателя на Общинския съвет Иван Гороломов, на кметове на общини от други краища на страната и председатели на Общински съвети с различна партийна принадлежност или подкрепа, най-сетне и във видимата промяна в положителна посока като поведение на традиционните, вече седма година, организатори на тържествата. Изчистването на Хаджидимитровите чествания от всякакви партийни елементи - това е единственото, което ще върне отново нормалните хора към Бузлуджа в дните, посветени на Хаджи Димитър. Защото: къде са патриотите от Енина, Крън, Шипка, че и Казанлък, които преди сто и кусур години са посрещали в своите селища и домове хилядите българи от страната, а и сами са били най-многочислените участници в тържествата? Къде са сливналии, търновлии, габровци? Има, разбира се, и друго много важно - СЪДЪРЖАТЕЛНОСТТА НА ЧЕСТВАНИЯТА. В този си вид и формат, откровено казано, те нямат бъдеще.

Емил ПЕНЧЕВ