Ред е нужен на политическия живот в България сега, а не нови партии

Господин Йорданов, как ще коментирате Откритото писмо на премиера от края на миналата седмица?
Откритото писмо на премиера Симеон Сакскобургготски донякъде ми напомня на нашия Календар за успехите, който направихме в края на мандата. Това очевидно е опит да се влезе в предизборна кампания, да се направи някакъв отчет за изминалите три години, преди другите политически сили да са взели своите становища. Управляващите обаче, не са разбрали, че е по-важно не как те оценяват собствената си дейност, а как избирателите ги оценяват. Така че ще трябва да почакат една година до изборите и тогава да разберат какво точно се е случило, според българския избирател. Хубавото в това открито писмо е, че има известна доза самокритика, но тя не би имала никава стойност, ако в оставаща една година не се вземат конкретни мерки, които да преодолеят макар и малкото слабости , които управляващите са успели да констатират за собствената си дейност.От гледна точка на PR- моментът за Откритото писмо е добре избран- събота. Има време за коментари. Така донякъде може да се отклони общественото внимание от темите, които вълнуват повече хора.
Още в първото изречение на Откритото писмо се заявява, че най- вероятно партията ще смени името си до изборите, а по-надолу в писмото се казва, че този път листите за народни представители ще се редят лично от Симеон Сакскобургготски? Как кореспондират двете намерения?
Не мисля, че въобще си кореспондират. Нищо няма да се промени със смяната на името. НДСВ беше създадена и продължи да съществува като проекция на самия министър-председател. В нея не успяха да се създадат достатъчно лица, независимо от голямата им парламентарна група, които да успеят да продължат дейността, ако премиерът реши да се оттегли от политическия живот.
Според Вас, как трябва да се нарече НДСВ в новия си вариант, при положение, че се запази досегашната абревиатура, каквото е желанието на премиера? Национално движение за справедливост и възход?
Едва ли има някакво особено значение какво ще стои зад тази абревиатура. По-скоро хората се интересуват от това, което е свършено. И каквито и символи да използваме, не бихме могли да убедим избирателите в правотата си, ако нямаме зад гърба си конкретно свършени добри неща, които да са донесли някаква конкретна полза на обществото.
Миналата седмица се роди още една патриотична формация - “Гранит”, в която са включени бивши командоси, офицери от резерва, патриоти. Като бивш вътрешен министър, по-скоро обезпокоителна или обнадеждаваща е тенденцията за роене на патриотични формации? Симптом за какво е това?
В демократичното общество хората имат право да се сдружават така, както намерят за добре. Това е поредната политическа формация в България. Но това, което сега е необходимо на политическия ни живот не е създаването на нови партии, а въвеждането на определен ред. Защото при 300 партии в едни парламентарни избори, това би означавало само излишен разход на бюджетни средства, на поява на политически формации, които няма да получат и един глас, каквито случаи имаме в миналото. Очевидно е, че трябва да се помисли за създаване на някакава разумна бариера за участите в изборите, за да могат да участват само реално съществуващите формации.
Като адвокат наемате ли се да прогнозирате, как ще приключи казусът “Стефан Софиянски кмет на София”?
Трудно ми е да прогнозирам. Мога да ви кажа само, че за приключването на едно наказателно дело, особено когато се разследват действия в сферата на икономиката, са необходими поне няколко години. Така че до изборите реален резултат от тези съдебни производства едва ли ще има. Поне аз не очаквам. Въпросът е колко пъти от Прокуратурата смятат да повдигат обвинение срещу Софиянски и каква е поредността им във времето, която са разчели. Защото за мен не е много естествено това, че в момента в който съдът отмени ограничетелната мярка “отстраняване от длъжност” веднага бе повдигнато друго обвинение с ново искане.
Кой използва Прокуратурата за полотически цели?
Политическите сили, които провокират подобни атаки са Демократи за силна България /ДСБ/и БСП. Имаме съвсем конкретни изявления в тази посока- на Иван Костов и на Божидар Димитров. Така че тук дори няма какво да се коментира.
Все по-упорито в СДС и сред симпатизантите на партията битува очакването за нова, извънредна конференция наесен, на която ще се смени лидерът на партията и ще изкристализира тихият конфликт между Надежда Михайлова и Петър Стоянов. В този дух, време ли е президентът Стоянов да оглави СДС?
Очевиден конфликт няма. На последния ни семинар в Боровец се видя много ясно къде стои нашият президент. Необходимост от нова национална конферениця очевидно няма, това е излишно хабене на енергия преди парламентарните избори. Бих припомнил, че имаше една група хора в СДС, които няколко месеца настояваха за национална конференция. Когато тя беше насрочена, те дори не посмяха да застанат пред седесарите.
Споделяте ли идеята на Петър Стоянов, че е нужна широка дясна коалиция, за да бъдат спрени социалистите от властта?
Споделям идеята в частта, че трябва да спрем комунистите по пътя им към властта, защото не вярвам в техните възможности да управляват. В сегашния авангард на БСП са доста от министрите на Жан Виденов, за чието правителство знаем как завърши. Що се отнася до това с кой и кога трябва да се правят коалиции, това е въпрос на технология. Най-прагматичният подход е всички десни сили в страната на свой форум да представят своите програмни намерения. Едва след това може да се говори за реално обединение. Обединението в дясно може да бъде факт по два начина. Единият е с предизборна коалиция, другият- следизборна. За мен следизборната коалиция е по-печелившият варинат, тъй като с една такава коалиция бихме дали възможност на хората да избират между повече личности. Когато имаме две или три ядра, ще има голямо увеличение на мажоритарния елемент в изборите, дори при чисто пропорционална система.
Българските заложници в Ирак вече трета седмица са инфарктната тема за страната ни. Появиха се упреци, че държавата ни в случая се е предоверила на арабските си агенти. Като бивш вътрешен министър приемате ли упреците и доколко адекватни бяха в ситуацията службите ни за сигурност?
Най-лесно е в една такава ситуация да се критикува отстрани. Това е кризисна ситуация, доста държави преди нас изпаднаха в подобна и е ясно как приключиха нещата. Национално отговорната позиция в момент като този е да бъдат подкрепени всички усилия на абсолютно всички хора, които биха могли по някакъв начин да помогнат за спасяването на нашите граждани.
В този смисъл не съзирате ли известен цинизъм между явно очертаваща се вътрешна криза, предвид случилото се в Ирак с двамата шофьори и Откритото писмо на премиера? Доколко това е опит да удържиш вълната?
Не съм склонен да подозирам чак толкова крайни намерения. Все пак тези дни се навършват три години от избора на правителството. Нормално е да се отчете дейността и също така е нормално в кризисни ситуации да се търсят и други теми. Не може да се ангажира обществото само с една-единствена тема, колкото и важна да е тя.
БСП вече обяви курс към парламентарните избори, в които ще ангажира и своите кметове. Каква е готовността в СДС за вота догодина? Ще променяте ли критериите за издигане на кандидати, за подбор и подредба на листите?
Не мисля, че е необходимо да обявяваме кандидатските си листи година преди изборите. По всяка вероятност една част от тази дейност ще изтеглим в началото на следващата година. Що се отнася до БСП, това което показаха местните избори с паралелните кандидатури в много градове, е ясен знак, че те са длъжни да приключат този въпрос колкото се може по-бързо, да организират оттам нататък дейността си. БСП бе четири години опозиция, сега три години е полуопозиция. Очевидно подобно положение не ги устройва, след като и лидерът им Сергей Станишев каза, че следващ мандат в опозиция ще им дойде в повече. Конкретният сблъск преди изборите трябва да е на база програми и идеи.
Осчетоводихте ли вече в СДС загубите, които инкасирахте от появата на “Демократи за силна България”? Много райони, в това число и Старозагорският останаха след появата на новата формация без СДС-депутати.
Самият аз през 2001-ва година съм бил гласоподавател и съм гласувал за СДС. Не съм гласувал за това част от нашите депутати да правят някаква странна партия. Още преди Иван Костов да се раздели със СДС съм говорил с него на тази тема и лично го упрекнах за начина, по който бяха подредени листите през 2001-ва година. Очевидно бе, че нашата парламентарна група не функционираше добре. Парламентарната група на СДС в това Народно събрание се опитваше да се превърне в един втори център на власт, който да обслужва предимно амбициите на Иван Костов. Това доведе и до разцеплението в групата. За мен е много по-важно сега как ще наредим листите си за следващия парламент.
Как?
Ще търсим хора, които знаят какво се прави в Народното събрание. Такива, които няма да забравят кой ги е избрал и какво се очаква от тях. Защото това, което в действителност се случва след влизането в Народното събрание, е откровена и цинична подмяна на вота на избирателите.
А неуспели кандидат-кметове, загубили вота кметове, обругани бивши депутати ще редите ли в новите листи?
Изборите са дейност, в която може да спечелиш или да загубиш. Други са механизмите там, които действат. Не винаги е само въпрос на качества. Действат много различни фактори. Има много качествени хора, които не са успели по една или друга причина. Аз не виждам причини, поради които те да не бъдат включени в листите. Имахме вече веднъж такива листи- за изборите за 38-НС. Те бяха с много потенциал. Отделен е въпросът, че Иван Костов през 2001-ва година зачеркна голяма част от тях.
Деляна Бобева