ДА СИ ПРИПОМНИМ!

Нощта на 6-ти срещу 7-ми юли, 1868 г. - събота срещу неделя. Чамът, натоварен с войводите и четниците, потеглил от румънското село Петрушан, акустира на българския бряг. Местността е Янково гърло край село Вардим, Свищовско. Няколко часа юнаците газят из вонящата кал на Вардимското блато. Най-сетне излизат на сухо. Четата влиза в близкото село Саръ-Яр.
Турските власти са информирани за минаването на четата. По следите й тръгва потеря.
КАРАИСЕНСКИ ЛОЗЯ. Това е първата битка на четата. Боят се води в местността Караисенски лозя край село Караисен, Великотърновско. Падат първите жертви - Арсений Мартинов от Велес, Александър Василев от Плоещ и Стефан П. Мешов (Мешо попа) от Русе. Това твърди четникът Христо Македонски. Според други автори, убитите са повече. Потерята дава убити 40-50 души.
КАРАПАНОВАТА КУРИЯ. Втората битка на четата е в местността Карапановата курия в землището на с. Горна Липница, Великотърновско. Боевете стават все по-ожесточени. Към потерята се присъединава редовна турска войска. Позициите на четата са много добри. Загиват двама четници. От турска страна падат много жертви. Убит е и Яхия ага - комендант на русенската жандармерия. Четата продължава своя път към Балкана.
ДЪЛГИ ДОЛ. Третата битка е в местността Дълги дол край село Вишовград, Павликенско. Положението се затяга. Четата води бой с редовна турска войска - добре обучена и организирана.  Глад и жажда измъчват четниците, но те не падат духом. Край Вишовград загиват 36 четника. Останалите 85 продължават пътя си към Бузлуджанската Голгота. В този бой е ранен Стефан Караджа. "Караджата, който имаше няколко рани по тялото си, не изпускаше командата и длъжността си, която беше най тежка: той избираше стратегическите за дружината ни места, нареждаше защитете и нападенията, с една дума - той беше офицерът в тоя ни поход" - пише Христо Македонски. Денят е 9-ти Юли.
КАЛЪ ДЕРЕ. Четвъртата битка е на другия ден - 10-ти юли в местността Калъ-дере. След опит да разкъсат турската обсада, надупчен от куршуми, рухнал на земята, войводата Стефан Караджа е заловен от турските войници  и откаран в техния лагер. В боя загиват нови 27 четника. Останалите живи около 58 души успяват да заблудят преследвачите си и да  стигнат до село Дебел дял, Гобровско, където е оставен тежко ранения брат на Хаджи Димитър - Тодор Асенов.
БУЗЛУДЖА. Петата битка е на Бузлуджа. Денят е 18-ти юли. Времето е след обяд. Боят е на живот и смърт. Четата се брани отчаяно, но неприятелят е многочислен! Турците са отпочинали и добре въоръжени. Храбростта и самопожертвателността на войводата Хаджи Димитър дават кураж и на останалите четници. Неприятелят предприема отчаян щурм. Гибелта на четата е предопределена. С револвер в ръка и сражавайки се като лъв пада мъртъв войводата Хаджи Димитър. Няколко души четници изскачат от укрепленията и влизат в ръкопашен бой с потерята. Неколцина успяват да си проблият път  и да се спасят.сред тях е и Христо Македонски.
ЕПИЛОГ. Отклонилите се от пътя на останалите между Шипка и връх Бузлуджа 14 четника успяват да стигнат до местността Агликина поляна в Сливенския Балкан. Това е условно крайната цел на четата, където е трябвало да бъде обявено "Привременното българско правителство в Балкана" и да се вдигне целия народ на възстание срещу поробителите. В изоставена воденица край с. Кечи дере те са обкръжени от многобройна потеря и заловени. Някои от четниците са осъдени на смърт  и обесени, а други получават присъда доживотен затвор и са заточени в крепостта Сен Жан д`Акр в Диарбекир.

Емил ПЕНЧЕВ