Красотата в строителството и в живота са едно цяло

За тези, които за първи път прекрачват прага на офиса на един от най- колоритните бизнесмени в Казанлъшко, преживяването е равносилно на културен шок. За приятелите и близките на строителния предприемач инж. Константин Карагитлиев гледката е част от неговата същност. Второто “Аз” на 53 годишния Близнак, за който красотата в строителството и в живота са едно цяло. Вместо в офис с разпилени чертежи, дюлгерски помагала и вар, човек попада в изящния свят на дървото, съчетан с много любов и стил. Допълват го трите аквариума, в които буйстват 6 костенурки и дузина златни рибки. Бюст на майстор Колю Фичето, икони на Света Богородица, огромен плакат на Симеон Сакскобургготски томове световна класика, Библията, фотоси на красиви жени, снимки на Седемте чудеса на света и футболна топка с автограф от Роберто Баджо, допълват света на Константин Карагитлиев.

Определя се като “почти шаран”

въпреки,че за приятелите е “японска бойна риба”. Близо 300 дървопластики, някои от тях по-големи от човешки ръст, дело на Борислав Баев, самоук казанлъшки дърворезбар, превръщат офиса на фирма “Карко” в ателие и арт-галерия. От която никой посетител не бърза да си тръгне. За страстта си към дървото Карагитлиев може много да говори. Всичко започнало от една случайна среща преди пет години, когато съдбата го “сблъсква” с 35 годишния тогава Борислав. Допадат си взаимно, не само заради еднаквото си съзвездие-Близнаци. Стремежът към красота и хармония, умението да ценят стойностното и желанието да оставят нещо красиво след себе си, събират строител и дърворезбар. Съвсем скоро дърворезбарят ще има собствено ателие, където ще може да работи- фирмата на Карагитлиев ще завърши кооперация в центъра на Казанлък, в приземния етаж на която вече е отредено място за Борислав. Инженер Карагитлиев

има още една муза

години наред всяка седмица купува по една картина от самобитен казанлъшки творец- бай Станчо. Среща го случайно по строежите, чийто ръководител е. Възрастният мъж показва пейзажите си, рисувани върху шпертплат. Харесаха ми, имаше много топлина в тях, а и човекът беше свестен, казва за другото си творческо приятелство Карагитлиев.  И вече години наред купувайки картини, осигурява на стареца прилична сума месечно. Освен изкуството, предприемачът има и друга страст- футболното съдийство. В офиса си къта цяла футболна библиотека с книги, част от които с негови интервюта с известни футболни съдии и проблемни статии за футболното съдийство. Името му е включено и в енциклопедията “Футболното съдийство в България”. Години наред е в редколегията на специализираното списание- “БФС-методически указания”. В съдийския си актив пази и “стаж” като спортен журналист. Ако бях продължил, можех да изям хлябя на дузина от вас, шегува се Близнакът.

Сред актива е и интервю

с колегата му от терена и съгражданин- адвоката Крум Крачанов, който покрай футболното съдийство събира най-голямата колекция от свирки в Европа. Най- емоционалният мач в кариерата му бил полуфиналът между “Етър” и “Сливен” за Купата на България. “Залогът беше партньор на “Ювентус” и емоцията неконтролируема”, спомня си сега футболният съдия. Признава, че съдийството го е научило на много полезни неща в дюлгерлъка. Дели хората на два типа-свестни и темерути. С първите винаги можеш да се разбереш, с вторите -нищо не става. За 30-те си години по строежите разбрал, че за здравината на една къща са важни не само темелите, а

цялата конструкция

Няма ли здрава връзка между темелите и основното тяло, няма здрав строеж, споделя опит строителят. То затова и рухнал комунизмът - идеолгически читави темели, но кофти изпълнители на връзките. Ако не внимаваме, не вложим старание и дисциплина, натам ще иде и днешният ни строеж- на нова България, признава бизнесменът, изкушил се наесен да се впусне в местната политика, за да помогне и противодейства на многото “зонлуци”, сторени от предишни дюлгери на местното самоуправление. Над 1000 са само апартаментите, построени от Карагитлиев за трите десетилетия, седем от които гради панелки. Сега в бизниса много се перчели тия, дето навремето били щастливи в строените от него панелки.

Такъв е животът

- хората забравят откъде са почнали, коментира бизнесменът. Инженер Карагитлиев намира щастието извън парите. В покоя на уютния си дом,сред 7-те си кучета и двете котки, зачислени на неговата съпруга. И в съзерцанието на онези 320 декара наследствени ниви в Добруджа, от фабрикантските времена на фамилията му. Мечтае да види Седемте чудеса на света, Париж, Ню Йорк и като всеки строител да остави нещо красиво след себи си. Две площадки за децата на Казанлък и административният блок на местната болница, са част от безвъзмездните дарове на предприемача, по стъпките на който вече върви и 25 годишният му син. Като всеки Близнак има няколко цели: да завърши двата строежа в Казанлък, да подреди изложба за 40- годишнина на дърворезбаря и ако имат сили да сътворят музей от дървопластики на открито, да осигури хляб за 45-те си работника, да организира подобаващо половинвековния юбилей на съдийската федерация, да доживее времето, в което в България ще живеят доволни хора. В красиви домове, с много уют и спокойствие.
Деляна Бобева