Поети негодуват от решение на казанлъшки старейшини

Духът на превратаджията генерал Вълков разбуни поетите

За пети  път националната литературна лига “Стига” събра бардовете на България в първо частно поетично лозе край Каракольовата пещера, номинираният за специална награда премиер Симеон Сакскобурготски пропусна да получи отличието си за “принос към българския език”

Христо Христов

Какво може да събере насред сгушено сред край изровен от пороите планински път  лозе  за пети пореден път поет от Варна, телевизионен водещ от София, издател на вестник от Хасково, заместник-директори на оперен и драматичен театър от Стара Загора,главен редактор на студентски вестник от Пловдив, китаристи от Бургас и Шумен, белетрист от Казанлък и историк-наивист от Ямбол,художник от Тулово, чорбаджия-изедник /според написаното на визитната му картичка!/ от Харманли и собственик на винарска изба в село Свобода?

На пръв поглед – нищо!

А на втори?

 Ами това може да го направи единствено литературният критик и уредник на къщата – музей “Гео Милев” в Града на липите Георги Янев.

Първи и несменяем председател на уникалното литературно сдружение Национална поетична лига “Стига”, чийто девиз е “Бием поети, падат… политици!”.

Сдружение, родило се спонтанно на 9 юни 2000-та година, когато в Казанлък в началото под сурдинка, а после все по на висок глас се заговорва за …реабилитацията на генерал Иван Вълков. Лицето, на чиято съвест тежат над 30 000 разстреляни, удушени, заклани, убити с колове български интелектуалци. През дните, седмиците и месеците на печално известния от учебниците по история “бял терор”.Сред жертвите са и поетите Сергей Румянцев и Гео Милев.

Истината за трагичната им участ излиза на бял свят десетилетия по-късно, през 1954-а година, когато при разкопаването на масов гроб край Илиянци от череп под номер 17 изпада синьото стъклено око на Гео.

Генералът, който по това време е “скромен учител по физическо възпитание с добро отношение към мероприятията на народната власт” получава присъда от …20 години.И умира в една от килиите на старозагорския затвор. Забравен дори от най-близките си, които на поканата да погребат останките му пращат телеграма със съдържание: “Часовникът и дрехите изпратете, трупа заровете!”

Тогава, преди четири години основателите на лигата първи вдигат глас срещу подготвящата се реставрация на паметта на кръволока.Не ги чуват. За да се стигне сега, през 2004 година, общински съветници на Казанлък вкупом да решат , че царският генерал заслужава…паметник.

Това може да се случи само и единствено в държава, чийто политици се изживяват не като частница от своя народ, а като …поданици на едно величество, ще кажат в събота събралите се по покана на Георги Янев в лозето му край старозагорското село Дъбрава поети Гриша Трифонов, Божидар Грозев, Тилко Тилев, Мая Далгъчева, Кольо Александров, Валери Станков, музикантите Пламен Ставрев и Асен Масларски, художника Златан Дрянов, певицата Милица Божинова, актьорът Ивелин Керанов, белетристите Веселин Стоянов и Христо Карастоянов-Дядото, зам-директорът на старозагорската опера Тенко Калайджиев и бизнесмените Никола Зайчев и Пламен Гьонев…

Като преди това взеха, че номинираха за специалната награда на поетична лига “Стига”… премиера Симеон Сакскобурготски.

Отличен за “безспорен принос към българския език  и довеждането му до положение нищо да не се разбира от казаното от устата му”, както става видно от придружаващия приза документ.

 Наградата :  черпак , изработен от срязана наполовина кратуна, тъй и остана неполучена, ако и поканата за сбирката край Каракольовата пещера съвсем надлежно да е била проводена по пощата и съответно получена от канцеларията на премиера, както ще обясни в по-късен час домакинът Янев.

Отсъствието на номинирания ексцар и настоящ премиер не попречи на близо 60-те участници да аплодират бурно останалите носители на награди: издателят на хасковския вестник “Новинар-юг” Божидар Грозев за първата му стихосбирка “Надпис”; добре познатият и от страниците на “Дума” Валери Станков за поредния том изящна словесност “Стихове от кашона”, както и невероятната дама на родната естрада Милица Божинова.Които освен изящните статуетки получиха и нетрадиционни дарове под формата на вековна диканя, дървен плуг и изработено от танкова стомана рало.

Импровизираният рецитал и концерт продължи до късните нощни часове, за да завърши с обещанието на всички участници никога да не допуснат българинът да се превърне в овца, безропотно отдаваща да бъде стригана, доена и сторвана  курбан …