Идеята за дясно пространсво в България все още не е изчерпана

Весела Драганова е председател на Партията на българските жени, с която се регистрира за участие в парламентарните избори през 2001-ва година Симеон Сакскобургготски и неговото движение НДСВ. Драганова пази особени симпатии към Казанлък, заради неосъществената си мечта да учи дизайн в местната художествена гимназия. Затова изключително ценнен за нея бе подаръкът на Мария Синева от 11-ти клас на същата гимназия, който получи - картина - пейзаж от Охрид, от учебната практика на талантливото момиче. Драганова бе в Казанлък, за да подари абитуриентска рокля на 12-класничката Ирина Синева, едно от 8-те деца на многодетното семейство Янка и Радослав Синеви. Тоалетът, заедно с 500 лева, бе дар от Партията на българсикте жени. Ирина се оказа късметлийката в жребий сред децата на 98-те многодетни семейства в страната с абитуриенти през настоящата година.

Госпожо Драганова, тези дни станаха известни резултатите от национално демографско изследване на нацията, направено от агенция “АССА-М”. Според него българите се топят, българката не ражда повече от едно дете, а традиционният модел на българско семейство, съхранен допреди десетина години в селата, е практически рухнал. Какъв е Вашият коментар?
Статистиката е доста тревожна за страната ни. Но демографският срив не е от вчера. Това е натрупван проблем през годините, който много трудно може да се реши с административни мерки. Доказано е, че и в най- добрите години, когато имаше драстични административни мерки - плащане на ергенски данък и санкции за аборти, ако нямаш две деца, демографски срив съществуваше и се задълбочаваше във времето. Според мен не е толкова страшна финансовата картина на демографското състояние на нацията ни, колкото съществуващият проблем в разбирането на младите хора за семейство и деца. Младите се страхуват да имат деца. Причините за това са много. Но ако и двамата млади работят, имат образование, те спокойно могат да си позволят дете. Не е проблем да бъде отгледано едно дете. Проблемът е в отлагането на ценността “дете”. Ето ви примерът на семейство Синеви от Казанлък - те имат 8 прекрасни деца, справили са се някак. Първата ценност във всяко едно семейство трябва да е детето. Независимо дали е родено в брак или е припознато впоследствие от живеещи без брак партньори. Убедена съм обаче, че нито проблемът с ценността “дете”, нито въобще увеличаването на раждаемостта в България може да се решат само с административни мерки. Нужен е комплексен подход. Нужна е смяна на ценностната система на българското семейство, в което детето да е номер едно. Нужно е също така специално обучение в българското училище на младите хора - съпрузи и съпруги за това, какво е семейството. Че то не е просто съюз между един мъж и една жена, а нещо много по-важно.
На база тези изводи, какво ще предприеме Партията на българските жени?
Наскоро партията ни внесе допълнение за изменение към Закона за семейните помощи, според което, всички майки ще могат да получават еднократната помощ от 150 лева преди раждане. Преди това 30 хиляди жени не можеха да ползват това право, защото имаше ограничения за определен трудов стаж, 6 месеца от него да е през последните 12 месеца. И на мен като жена ми се иска след тези 150 лева да има още една нула, но все още държавата ни няма тази възможност. Затова се постарахме нещата да са така поставени, че въпреки всичко майката да взема с малко по-малко, отколкото работещата жена, макар и на минимална работна заплата. Това е временна мярка, малка капка. Но аз се надявам, че един ден този процес ще оформи разбирането на семейството, че детето е негова основна ценност. Освен това работим и по законопроект за закрила на майката и майчинството. Не всичко е пари. Има много въпроси в трудовото законодателство, свързани с майчинството, които все още не са уредени. Един от примерите е майката да не бъде заплашена от съкращение или уволнение веднага щом се върне от майчинство, да бъде приемана с предимство на работа, ако има малки деца. База за този наш законопроект станаха проучвания, направени от студенти на стаж в Софийския университет. Проучванията бяха поръчани лично от мен. Става дума за обемист труд с проучвания на опита в САЩ и всички европейски държави за това, как там са уредени тези въпроси и за разликите в тяхното и наше законодателство в този аспект. Това ще бъде съвсем нов закон за нашите разбирания. Поели сме и ангажимент до края на годината да внесем проект за закон за семейното подоходно облагане, който ще бъде съвсем различен от това, което сега внесе финансовият министър. Нашето разбиране за семейното подоходно облагане е пространно, т.е. това да не е само една крачка, а да се внедрят цялостно различни мерки. За база на този наш проект бе взето друго проучване с опита на Америка и различните европрактики.
Кажете нещо по-конкретно от вашите предложения в този аспект?
Има много възможности. Обсъждаме дали база да бъде броят на децата или комбинацията между заплата и брой деца, но с прагове. Защото сега у нас се получава следното: семейства с по-големи доходи и деца, не получават нищо от държавата, а в същото време тези семейства са данъкоплатци, внасят в хазната. Та нима децата на богатите българи, не са деца на България? Защо от техния доход да не се отбива определена сума като данъчно необлагаема, затова защото те имат деца? Може да не е много голяма тази мярка, но все пак е реверанс към хората с по-прилични доходи в страната, за да ги приобщим, да ги накараме да повярват, че България има нужда от тях, от техните деца. Българските семейства трябва да имат деца.
Защо вие, политиците, допуснахте в сферата на полезрение да са само деца от маргиналните и ниски слоеве на обществото, а тези на работещите, образованите, трудовите българи да бъдат грижа само на своите родители? Защо се подпомагат масово групи, които често възпроизвеждат деца с девиантно поведение, за сметка на децата с възможности? Много по- трудно е една община да даде пари за изява на талантливите деца, отколкото пари за поредното многолюдно ромско семейство.
Да, така е. Ето защо ние ще настояваме чрез семейното подоходно облагане тази несправедливост да бъде поправена. Тук е мястото да припомня, че ние заложихме изискване за получаването на тези семейни помощи- децата от рисковите групи да посещават редовно училище. Ако родителите нямат такава бележка, те не получават помощите си. Само по себе си вече ходенето редовно на училище е все пак някаква бариера срещу девиантното поведение, срещу опасността това дете да се превърне в маргинал на обществото. Държавата не толерира едните за сметка на другите. Това е грешно впечатление. Просто ромските семейства имат повече деца и раждат повече от българските семейства, затова и те изпадат в категорията на социално слабите.
39-то Народно събрание е законодателният орган на България с най- много жени, от създаването му. В този смисъл, какви са амбициите на Партията на българските жени за участие в новия 40-ти парламент?
Искаме Партията на българските жени да присъства и в следващия парламент.Не малко сме направили до момента с наши усилия, но винаги има още какво да се иска. Освен политическа, нашата ангажираност е обществена и социална. Това са основните ни правила като партия. Неведнъж съм казвала, че Партията на жените би била една много добра неправителствена организация, но за съжаление с такава не се влиза в парламента, в местната власт, там където са истинските законови механизми за влияние. Имаме желанието да сме част от една голяма, обединена коалиция в дясното пространство, тъй като сме дясноцентристка партия. Надявам се лидерите от дясното пространство да намерят сили в себе си и да изгладят противоречията си. Ние бихме били един чудесен техен партньор. Доказват го и нашите постижения на последните местни избори. Участвахме със свои листи в 90 общини, взехме 2 процента от гласовете на хората по места, разчитаме на 50 общински съветника, на 15 местни кмета и 3-ма общински. Хората разбират и виждат доброто. Убедена съм, че и на предстоящите избори те ще се стремят да търсят точно това - добротата в исканията и желанията и това, което партиите ще покажат. Аз лично смятам, че дясното политическо пространство у нас, колкото и да е разбито, все още има сили да покаже това.
Какво разбирате под дясно политическо пространство?
Аз казвам така - СДС, Иван Костов с неговата формация, ССД, БДС-радикали, “Гергьовден”, БЗНС на Анастасия Мозер, партията на Праматарски, разбира се НДСВ. Убедена съм дори, че при това разбито дясно пространство, именно НДСВ и по-специално лидерът на НВСВ - премиерът Сакскобургготски ще стане обединител на тези, които смятат, че има какво да дадат все още на страната. Може и да се получи нещо много значимо. Ако всеки от дясното тръгне сам или с малко партньори, е заплашен да остане извън парламента. Ако се обедим, дясното има всички шансове да вземе най-много проценти от гласовоте на избирателите и да се превърне в първата политическа сила в новия парламент. Мисля, че този процес още не е загубен и може да се работи по въпроса. Но пак повтарям, ако премиерът се превърне в обединител. Аз считам, че беше голяма грешка превръщането на Движение “Симеон Втори” в партия. По-широкото разбиране за дясно пространство и дясно движение в България все още не е изчерпана.
Как ще коментирате компромата, в който бе забъркана премиерската фамилия?
За мен това е поредното кощунство на медиите, което извършват спрямо държавността в България. Не може просто ей така да се хвърлят някакви анонимни сигнали за неща, които я сме видели, я не. Да се правят компроматни войни, без нищо като доказателство. Ако за Вас тръгнат да разправят, че сте искали подкуп, за да направите това интервю, нали ви е ясно, че по-никакъв начин не може да докажете обратното и че то не е вярно. Аз разчитам на истинските доказателства и на истинските неща в живота. Смятам, че това е търсене на евтин популизъм, търсене на някаква сензация, за да се слуша еди-коя си радиостанция или чете еди-кой си вестник. Това е несериозна журналистика за мен.
Деляна Бобева