Казанлъшкото духовенство - верен сподвижник на Апостола Васил Левски

Всички европейски народи със заслужена гордост честват и почитат своите национални герои и личности.
Идния четвъртък, на 19 февруари се навършват 131 години от обесването на Апостола на българската свобода Васил Левски. Ние се връщаме към делото му за създаване на вътрешна тайна революционна организация в страната, вярвайки в силите, възможностите и способностите на хиляди свои съидейници и сподвижници. Неизменна част от делото е и казанлъшкият край.

Между верните съидейници и сподвижници на Апостола Васил Левски при създаването на вътрешната тайна революционна организация по места е и българското духовенство, което играе важна роля в неговите планове. Крепостите на българската православна църква , манастирите и църквите в продължение на пет века пазят вярата, обичаите и писмеността на българина и съвсем естествено стават негови първи помощници.

В казанлъшкия край

още след падането му под турско робство в с. Енина църквата “Св.Петка” става книжовен център за писане и преписване на богослужебни книги. В двора и беше открит “Енинският Апостол” от 11 век и два стихерара от 16 век. Мъглижкият манастир “Св.Николай” дълго съхранява една от най-големите и ценни библиотеки на Захари Княжевски. През първата половина на XIX век казанлъшките махали построяват нови , големи и масивни църкви, в които свещениците се отказват от гръцкия език при свещенодействията и проповядват на местното българско наречие.
Първото запознаване на Васил Левски със свещеник от Казанлък става през мразовитата февруарска вечер на 1869г., когато облечен като монах Апостолът взема участие в богослужението на Новенската църква “Св.Троица”. После пита свещеник Георги Сеизов за своите стари познати баба Гана и синът и Петьо Илиев Ганин. Свещеник Георги Сеизов потвърждава верността им и го води в хана им, който се намира съвсем близо до църквата в Новата махала на Казанлък.
През следващите години и

след създаването на Казанлъшкия революционен комитет

през 1871г. Васил Левски се запознава и цени дейността на свещениците Антон Григоров и Стефан Бозов от Калпакчийската църква “Св.Богородица”.
В къщата на свещеник Бозов, намираща се в непосредствена близост до къщата на братя Папазови се съхранява бунтовна литература, която носи Матей Преображенски - Миткалото, а понякога заседават и казанлъшките съзаклятници. След провала в с. Милево свещеник Стефан Бозов е арестуван и изправен пред съда в Стара Загора. Когато го питат какво означава призивът му да се събира оръжие, той ловко избягва капана и казва , че става въпрос за християнското оръжие – кръста и Евангелието.
Чрез Петьо Ганин Васил Левски се запознава с шипченския свещеник Никола поп Павлов, който поема ръководството на местния революционен комитет. Зограф по професия, той има възможност да обикаля близки и далечни селища и безпрепятствено да върши своята революционна дейност. Свещеник Никола поп Павлов винаги придружава Васил Левски при изпращането му през Балкана или нарежда на свои хора да го посрещат в Казанлък и Габрово.
Верен сподвижник на Апостола

в Долно Сахране става свещеник Слави Неделчев

председател на местния революционен комитет. Сред турците е известен с прякора Карапопът – Черният поп, защото ревностно защитава интересите на местните българи. Свещеник Никола Неделчев сам организира леене на куршуми в собствената си одая, събира оръжие и пари и закупува барут от Горно Изворово. И въпреки провала – при леене на куршумите е изненадан от селския пъдар, турчин по произход – не е предаден на властите.
Свещеник Слави Неделчев спасява с. Долно Сахране от опожаряване и изравняване със земята през трудната за населението от казанлъшкия край 1875г.
От дневника на Георги Чорбаджийски, брат на Димитър Чорбаджийски, научаваме че верен сподвижник на Васил Левски в Турия става свещеник Сава Иванов, ученик на прославения казанлъшки учител Йоаким Мичов Райковски. В своя дневник той записва: “На 1861г. на 26 октомври, се услових учител в с. Турия и непрекъснато учителствах 10 години. На триста къщи село сам учител, певец и клисар.” Верни негови съидейници в дейността на местния революционен комитет са Хаджи Христо Чорбаджийски и Христо Георгиев. Освен за обработването на розите, турийци започват да мислят и за освобождението на поробеното отечество. По идея на свещеник Сава Иванов парични средства за закупуване на оръжие се събират и по време на различните религиозни празници и най-вече чрез куриерите по Сирни заговезни.
По предложение на

отец Матей Преображенски - Миткалото

през 1866г. от Преображенския манастир в Мъглижкия манастир се премества поп Харитон. Той многократно посреща Апостола Васил Левски и неговия съратник в манастира. Като таксидиот той събира средства не само за манастира, но и за дейността на местния революционен комитет. Обут във високи ботуши с два пищова под расото и сабя той е страшилище за местните турци. Затова те го наричат Дели папаз – Лудият поп. Българското население го посреща с радост и надежда, а името поп Харитон става символ на непокорността на българина пред турския поробител.
Поп Харитон напуска Мъглижкия манастир “Св.Николай” през 1870 г., включва се в Априлското въстание през 1876г. и загива като истински революционер край Дряновския манастир.
Връзката на Васил Левски със свещениците от Енина Стефан Маналов и Никола Нонов се осъществява чрез Матей Преображенски – Миткалото. Известно е, че в казанлъшкия край няма друго селище, което да поддържа постоянна връзка с Матей Преображенски, каквато село Енина. Енинските свещеници предоставят парични средства за закупуване на оръжие от Сливен и Узенджово, барут от Горно Изворово и местните барутчийници.

Последните тайни революционни комитети

които създава Михаил Греков в казанлъшкия край по заповед на Васил Левски са в селата от Източния район – Дъбово и Милево. Това се осъществява в началото на месец декември 1872г. През ноември Апостолът посещава Сливенския революционен комитет и нарежда на своя помощник Михаил Греков да организира комитети в гореспоменатите селища на Казанлъшка околия, както и в селата Конаре и Твърдица от Новозагорска околия. Отново в дейността на тези комитети се включват местните свещеници – в Дъбово свещеник Мина Георгиев, а в Милево – свещениците Кузман Андреев и Ганчо Глушков.
Първото запознаване на Васил Левски със свещеник Кузман Андреев става още през пролетта на 1869г., когато тайно се прехвърля от къщата на братя Нойко и Иван Златанови в неговия дом. Апостолът е осведомен за обстановката в селото и за буйния и свободолюбив характер на свещеник Ганчо Глушков, който носи под расото си оръжие и е пръв закрилник на местното българско население.
Дейността на комитетите от селата Милево и Дъбово се проявява особено по време на Старозагорското въстание от 1875г. Братя Жекови загиват в една плевня на Милево в името на свободата, а свещеник Кузман Андреев е арестуван и откаран с къпинов гем в устата на казанлъшкия конак, където го изтезават и скубят брадата му.
Д.и.н. Косьо Зарев, директор на ИМ “Искра”