За някои камбаната бие на умряло, защо се правим, че нея чуваме!!! / РепорТИ за Казанлък

Когато оценяваме проекто-Закона за маслодайната роза трябва да си отговорим на следния основен въпрос: Създават ли се условия за устойчиво развитие на розопроизводството през следващите години?
В сегашния си вид, според мен закона не може да осъществи тези свои основни функции поради две причини:

Първо – нямаме визия какво да бъде розопроизводството следващите 5, 10, 20 години, нямаме заложени параметри на розопроизводството към които да се стремим, нямаме стратегия за сектора.

Второ - нямаме регулаторни механизми, които да гарантират устойчиво развитие на розопроизводството. Причините довели до напрежение през розовата кампания 2018 не са отстранени и те с още по-голяма сила ще се проявят през следващите години, защото имаме свръхпроизводство на розов цвят.

Какво е необходимо да се регулира:

1.Изкупната цена – разработване на методика за изчисляване на минималната изкупна цена, както и ценови прагове на горива, торове, пестициди, розово масло, минимална работна заплата и т.н., когато е наложително да се подпомагат розопроизводители за продаден розов цвят.

2.Регулиране количеството на розовите насаждения и производствените мощности съобразно заложените в стратегията параметри.

3.Спешни мерки за преодоляване дисбалансите в сектора от свръхпроизводство на розов цвят и огромни количества нереализирани на пазара продукция от розово масло.

Държавата ясно трябва да заяви как ще регулира и подпомага бранша. Изказвания, че това е пазарна икономика и няма ли сме право да се намесваме - за мен е проява на липса на държавност. Защото развитието на розопроизводството в Турция и изместването ни от лидерски позиции не е в резултат на пазарни отношения, а на дългосрочна държавна политика. Заливането на пазарите ни с чуждестранна продукция от плодове и зеленчуци, които са традиционни за нашата страна, не е в резултат на пазарни взаимоотношения, а в резултат на подпомагане на чуждестранните фермери и възможността те да продават на по-ниски цени, отколкото нашите.

В заключение, проекто-закона поставя външна рамка, но дълбоко в своята същност розопроизводството остава да се развива стихийно, без необходимите регулации и визия за бъдеще. Това от своя страна ще доведе до съществени сътресения в сектора като най-слабото звено в системата - дребните розопроизводители ще са принудени да продават розовия цвят под себестойността си и на края да фалират, да разорат розовите си насаждения.

За някои камбаната бие на умряло, защо се правим, че нея чуваме!!!