”Почетни гости” на Шипка / РепорТИ за Казанлък

Вече два дни след националния ни празник , който тази година решихме да отпразнуваме като горди българи на връх Шипка, се колебая какви чувства в мен предизвиква преживяното.
В онази ранна сутринта на 3 март аз изпитах злоба, недоволство, нетърпимост към неправдата, но по- късно осъзнах че с постигнатото трябваше да сме горди и доволни. Ние, шепа приятели - 6 възрастни и 6 деца, успяхме да се преборим за правото си да бъдем ”почетни гости” на Шипка. Ние - обикновените хора, не президент, патриарх или дипломати. Та нали празника е за всички. Всеки, който има желание трябва да има право да стигне до върха.
А именно това право искаха да ни отнемат, по незнайно чие разпореждане и липса на организация. Пътищата бяха затворени от жандармерия, без никакъв вариант за достъп на 40-50 родолюбиви българи, пристигнали от различни далечни краища на страната. Бяхме отцепени в Бузлуджа, където пренощувахме за да можем сутринта да стигнем до връх Шипка. Никаква информация за безмислената организация. Почистени пътища за важните гости, а ние с единствено дадената ни възможност да се борим със снежните преспи за да стигнем до целта, или покорно да се приберем в хижите си. Но ние не бяхме съгласни, защото сме граждани на тази страна и имаме права , въпреки че за пореден път се почувствахме аутсайдери в собствената си държава.
Накрая успяхме - след много нерви, 3-часов престой на студа с 6 деца, станали свидетели на това безхаберие и ”равноправие” в нашата мила родина, беше изпратен автобус.
Сега искам да попитам: Толкова трудно ли беше това? Един автобус за обикновените хора. Но както тогава така и сега няма кой да отговори.