Признателност и благодарност (становище по повод публикацията на Ив. Ангелов ”Пълно безобразие в старчески дом №2 ...”) / РепорТИ за Казанлък

От позицията на човек, който има системни наблюдения от няколко години, си позволявам да не споделя императивната категоричност на внушението ”Пълно безобразие...”, с което г-н Ангелов ”оценява” дейността на работещите в дом за възрастни хора №2. От един прецедент (изглеждащ много нелицеприятно) е направена ”сензация”, която освен да влоши и вгорчи битието на всички в дома (обслужващи и обслужвани) нищо друго не постига. Хората, които работят в този дом нито са лоши, нито безотговорни. Затова пък контингента, който те обслужват и обгрижват е такъв, че от него по всяко време може да се очаква ”изненада” от всякакво (понякога доста смущаващо) естество.
Моята майка е в този дом от четири години и половина. Редовно ходя на посещения при нея (средно три пъти седмично) и имам много впечатления. Познавам спецификата на полагания от персонала в дома труд не само като странични наблюдения, а и от личен опит - близо осем години се грижих за моята майка преди обстоятелствата да ме принудят тя да постъпи там. Това не бе лесно за мен решение, но бе единствено възможното, защото тя бе станала опасна не само за здравето, но и за живота си. Не трябва да се пренебрегва, омаловажава и забравя факта, че възрастните хора с деменция са много, много труден за обгрижване контингент. Във всеки един момент те могат да бъдат с поведение като че натрапено от ”друга реалност”, която е и алогична, и неподдаваща се на разумно (от наша гледна точка) управление.
Без да влизам в подробности по-долу ще представя в обобщен вид част от своите наблюдения и впечатления доколкото мога безпристрастно. С увереност твърдя, че хората от персонала на дома работят въпреки всички трудности и обстоятелства (а те не са малко), осигурявайки възможното като бит, хигиена, здравна грижа и ежедневно наблюдение за всички пациенти. В рамките на всеки един ден около седемдесетина възрастни хора биват обслужвани от около шест, седем души (санитарки и сестри) в една смяна. Техните задължения включват: хигиенизиране на стаи, коридори, столова и тоалетни; смяна на памперси и бельо (преди и след обяд); хранене (закуска, обяд и вечеря) - следва да се има предвид, че доста са хората, които не могат да се обслужват сами; раздаване по график на лекарства за нуждаещите се; ежедневна визитация за състоянието на болните; раздвижване и рехабилитация за постоянно лежащите и такива със счупвания на крайници... Такова е ежедневието тук - тежко, нелицеприятно, еднообразно и монотонно, въртящо се като повредена грамофонна плоча по една писта. Това е (по мое наблюдение) много тежък и в същото време - много благороден труд. Работещите в дома, които се грижат за нашите близки, осигуряват жизнения минимум като храна, бит и хигиена всеки един ден, независимо дали е делник или празник; те са тези, които в комуникативния с обгрижваните акт всекидневно раздават усмивка, пускат закачка, казват блага дума, а понякога повишават тон за да направят необходимото. Свидетелствам, че всичко това го има както и още много други добри неща. Трябва да сме благодарни на тези хора - ако не с друго, то поне да им засвидетелстваме едно голямо БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ, защото те го заслужават.
Мисля, че е недопустимо една пусната в медийното пространство емоционална реакция с провокативно заглавие, от ”раз” да зачеркне съграждането от колектива на дома с десетилетия. Нека бъдем коректни и благодарни! Всичко конструктивно, което би способствало нещата в дома да се подобрят, е добре дошло. Нека поне не позволяваме да се руши вече съграденото. Нашите бащи и майки със сигурност заслужават повече грижа, уважение и достойнство за
старините си. Завършеното крило от новата сграда към дома скоро ще бъде пуснато в действие и със сигурност ще подобри нещата от гледна точка на бит и удобство. Но това е само ”база”, а надстройката - тя зависи от хората, които работят там; в много голяма степен, тя зависи и от нашето отношение към тях. Нека им бъдем признателни и благодарни!