Утре отбелязваме Илинден и 109 години от Илинденско–Преображенското въстание

Община Казанлък, Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” и храм „Св. Пророк Илия” организират общоградско честване на Св. Пророк Илия и отбелязване на 109-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Кметът на община Казанлък Галина Стоянова и ръководството на общината ще вземат участие в честванията.

От 9.00 часа в храм „Св. Пророк Илия” Старозагорският митрополит Галактион в съслужие с казанлъшки свещеници  ще  отслужи Света литургия за отдаване почит към Св. Пророк Илия.
На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници. Свети Илия е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа е предсказал неговото идване.
В програмата по отбелязване на 109-ата годишнина от Илинденско –Преображенското въстание е включена панихида в памет на жертвите на въстанието, която започва в 10.30 часа, след което ще има рецитал „Преображение Господне” и поднасяне на цветя пред паметника в двора на църквата.

Илинденско-Преображенско въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската  революция и каузата за обединение. Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. – Илинден. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени са 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание, показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи своята борба до извоюването на националната си независимост.